Алое вера (Aloe Vera) е един от приблизително 420 вида от рода алое обичайно известно като Aloe Barbadensis Miller, наричано още и „истинско алое“. Това е тропическо вечнозелено растение, със сочни дебели листа, по чиито ръбове се образуват бодли, което принадлежи към семейство Асфоделови (Asphodelaceae). Днес растението се отглежда по целия свят, което затруднява определянето на точния му географски произход, но все пак за негова родина се приема Северна Африка, като в последствие се внася в Средиземноморския регион и в повечето други топли части на света.

Алое вера е едно от малкото растения, които се развиват добре в пустинен климат, което е възможно поради способността му да засмуква малките частици влага, намиращи се в пустинята.

Алое вера има дълга история на популярна и традиционна употреба. Растението се е използвало широко от египтяните, асирийците, средиземноморските цивилизации и в библейските времена. Първото свидетелство за алоето като растение с лечебни свойства е открито на месопотамска глинена плочка, датирана на около 2100 пр. Хр. Първото подробно изобразяване на лечебната стойност на растението обаче се намира в Папирус Еберс, египетски документ, датиращ от около 1550 г. пр. Хр., който описва множество препарати, съдържащи алое, за лечение на външни и вътрешни заболявания. В древна Гърция алое вера е използвано при лечението на рани, косопад, генитални язви и хемороиди. Алое вера е официално включено в списъка на фармакопеята на САЩ през 1820 г. и е използвано клинично през 1930 г. за лечение на изгаряния на кожата и лигавиците от лъчетерапия, като и досега употребата му остава важна съставна част от традиционна медицина в много страни, включително Китай, Индия, Западна Индия, Южна Африка и Япония и от практикуващите аюрведа. В традиционната индийска медицина се използва при запек, колики, кожни заболявания, заразяване с червеи и инфекции. Прилага се също в Тринидад и Тобаго при хипертония и сред мексиканските индианци за лечение на захарен диабет тип 2. В китайската медицина често се препоръчва при лечението на гъбични заболявания.

Алое Вера

Днес алое вера се използава активно и в западните страни, като производството на разнообразни екстракти и препарати от растението е добре развито в световен мащаб. Така например през 2004 г. стойността на производството се оценява на 125 милиона щ.д. за цената на суровия материал и 110 милиарда щ.д. за крайни продукти, съдържащи растението. Алое вера се използва в козметичната, хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, както и за производството на хранителни добавки. В козметичната индустрия, то се влага като базов материал за кожни овлажнители, сапуни, шампоани, слънчеви лосиони, грим, кремове, парфюми, кремове за бръснене, продукти за баня, както и за много други продукти. Хранително-вкусовата промишленост основно използва алое в производството на функционални храни* и здравословни напитки. Все повече се разширява гамата на фармацевтични продукти и хранителни добавки за локални приложения (гелове и мехлеми), както и за перорално приложение (таблетки и капсули).

Алое вера се счита за най-биологично активно от видовете алое (Световна здравна организация 1999). В растението са идентифицирани над 75 потенциално активни съставки, включително витамини, минерали, захариди, аминокиселини, антрахинони*, ензими, лигнин*, сапонини* и салицилова киселина. Съдържа също каротеноиди, стероиди, терпени* и фитостероли*. Съдържа високи нива на витамини и минерали, включително витамини А, С, Е, В1, В2, В3, В6, 12 и фолиева киселина, както и минерали като калций, магнезий, цинк, желязо, селен и калий. Гелът от алое вера също така е богат и на полизахариди.

Като се има предвид броят на потенциално активните съединения в растението, вероятно биологичните активности на алое вера произтичат от синергичното действие на различни съединения, а не от един дефиниран компонент.

Алое вера традиционно се свързава с разнообразна гама от ползи за здравето. Използва се при псориазис и други заболявания на кожата, при леки изгаряния (битови или слънчеви), рани, охлузвания, обриви, ухапване от насекоми, за намаляване на пърхота, при акне, за понижаване нивата на кръвната захар и холестерола, за детоксикация и стимулиране на имунната система.

Въпреки широката употреба на растението в световен мащаб все още не са проведени достатъчно изследвания, свързани с алое вера, но в последните години броят на клиничните изпитвания, проучващи ефективността му, започна да се увеличава. Независимо от това обаче все още не е постигнато стандартизиране на качеството на методологичното проучване.

Резултатите от направените клинични проучвания показват, че алое вера се отразява положително при лечението на кожни заболявания, включително за лечението на рани след дермабразията на пациенти с акне вулгарис при което е установено, че насищането на стандартна полиетиленова гел-превръзка с алое вера значително намалява времето за повторно епителизиране в сравнение с употребата на стандартна превръзка самостоятелно.

При изпитвания, свързани с оралното прилагане на гела при мишки и плъхове, се установява намаляване на концентрациите на циркулиращата кръвна глюкоза до нормално ниво, значително намалява плазмения инсулин и понижава нивата на триглицеридите в черния дроб и плазмата на мишките. По същия начин е установено, че екстрактът от гел от алое вера нормализира нивата на кръвната глюкоза на гладно и плазмения инсулин и намалява концентрациите на холестерол, триглицериди и свободни мастни киселини в плазмата, черния дроб и бъбреците на STZ-индуцирани диабетни плъхове.

Съгласно резултатите на повечето направени до сега проучвания алое вера също така изглежда безопасно за употреба и с добра толерираност. Въпреки това, има съобщени странични ефекти от неговия прием. На първо място е възможно при някои хора да се проявят алергични реакции към продуктите, съдържащи компоненти от растението, като ако е налице алергия към чесъна и лука, тогава е по-вероятно да се прояви алергична реакция и към алое.

Други странични ефекти са свързани със слабителните ефекти от приемането на алое вера перорално, което може да доведе до диария и спазми, както и до дехидратация и електролитен дисбаланс.

Изследователите също така не препоръчват постоянната употреба на алое вера, тъй като съдържащият се в кората на растението антрахинон алоин има силно разхлабващо действие, и при проучвания е показал, че причинява колоректален рак при плъхове. По тази причина някои продукти на алое вера се приготвят без съдържание на алоин.

Един последен страничен ефект от употребата на алое вера е, че не трябва да се приема в рамките на около месец, преди колоноскопия, тъй като е доказано, че оцветява дебелото черво, което затруднява неговата визуализация на по време на изследването.

  • Антрахиноните са клас фенолни съединения от естествено срещащи се жълти, оранжеви и червени пигменти.
  • Лигнинът е сложно химично съединение, което най-често се извлича от дървесината. Той е един от най-срещаните на земята биополимери, превъзхождан само от целулозата и изгражда между една четвърт и една трета от сухата маса на дървото. Играе ключова роля в преноса на водата в стъблото на растенията и на него се дължи здравината на дървесните клетки.
  • Сапонините са сложно устроени гликозиди, в чиито молекули не се съдържат азот и сяра. Срещат се в растенията, заедно със смолите, мазнините, етеричните масла и рядко с алкалоидите. С водата образуват пяна като сапуните, откъдето произлиза и името им. Помагат за резорбцията на мазнините, въглехидратите и други вещества в организъма, а някои от тях имат свойството да влияят върху обмяната на веществата и да действат имуномодулиращо, стимулирайки имунната система.
  • Терпените са голям клас разнообразни органични въглеводороди, синтезирани от растенията. Те са основен градивен елемент на всяка растителна смола и допринасят за аромата, вкуса и цвета на растението. Растителните терпени се използват изключително заради своите ароматни съединения. Те играят роля при билколечението и техните антибактериални, антинеопластични и фармакологични свойства се изследват в търсене на нови приложения.
  • Фитостеролите са растителни мазнини, в структурно отношение близки с холестерола и изпълняващи подобни на него функции в растителните клетки – изграждат клетъчните мембрани. Фитостеролите играят съществена роля в основните процеси, протичащи в човешкия организъм. Имат свойството да намаляват нивата на лошия LDL холестерол като по този начин активно предпазват здравето на артериите, подпомагат естествената защита срещу вредни външни въздействия и имат мощен противовъзпалителен ефект.
  • Функционални храни са храни и хранителни съставки, които наред с това, че осигуряват основни хранителни вещества, съдържат и биологично активни компоненти с благоприятен ефект върху една или повече функции на организма, подобряват здравето и тонуса, и намаляват риска от заболявания.
  1. Heber D. Physicians’ Desk Reference for Herbal Medicines. 4th ed. Montvale, NJ: Thomson; 2007
  2. Lans C.A. Ethnomedicines used in Trinidad and Tobago for urinary problems and diabetes mellitus. J Ethnobiol Ethnomed. 2006;2:45–55
  3. Coronado G.D, Thompson B, Tejeda S, Godina R. Attitudes and beliefs among Mexican Americans about type 2 diabetes. J Health Care Poor Underserved. 2004
  4. Dagne E, Bisrat D, Viljoen A, Van Wyk B.E. Chemistry of Aloe species. Curr Org Chem. 2000
  5. Grindlay D, Reynolds T. The Aloe vera phenomenon: A review of the properties and modern uses of the leaf parenchyma gel. J Ethnopharmacol. 1986
  6. Davis R.H. Aloe vera: A Scientific Approach. New York: Vantage Press; 1997
  7. Park Y, Lee S. New Perspectives on Aloe. New York: Springer Verlag; 2006
  8. Collins E, Collins C. Roentgen dermatitis treated with fresh whole leaf of Aloe vera. Am J Roentgenol. 1935
  9. Eshun K, He Q. Aloe vera: A valuable ingredient for the food, pharmaceutical and cosmetic industries—A review. Crit Rev Food Sci Nutr. 2004
  10. Boudreau M.D, Beland F.A. An evaluation of the biological and toxicological properties of Aloe barbadensis (Miller), Aloe vera. J Environ Sci Health C. 2006
  11. Saccu D, Bogoni P, Procida G. Aloe exudate: Characterization by reversed phase HPLC and head-space GC-MS. J Agric Food Chem. 2001
  12. Hamman J.H. Composition and applications of Aloe vera leaf gel. Molecules. 2008
  13. World Health Organization. WHO Monographs on Selected Medicinal Plants. Vol. 1. Geneva: World Health Organization; 1999
  14. Cook N.C, Samman S. Flavonoids: Chemistry, metabolism, cardioprotective effects and dietary sources. J Nutr Biochem. 1996
  15. Samman S. Lipid metabolism. In: Kuchel P.W, Ralston G.B, editors. In Schaum’s Outlines of Theory and Problems of Biochemistry. New York: McGraw Hill Book Company; 1998
  16. Fulton J.E. The stimulation of postdermabrasion wound healing with stabilized Aloe vera gel-polyethylene oxide dressing. J Dermatol Surg Oncol. 1990
  17. Rajasekaran S, Ravi K, Sivagnanam K, Subramanian S. Beneficial effects of Aloe vera leaf gel extract on lipid profile status in rats with streptozotocin diabetes. Clin Exp Pharmacol Physiol. 2006
  18. Herbal Medicine: Biomolecular and Clinical Aspects. 2nd edition.
  19. https://supplementpolice.com/health-guides/aloe-vera/
  20. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK92765/
  21. https://en.wikipedia.org/wiki/Anthraquinones
  22. https://bg.wikipedia.org/wiki/Сапонин
  23. https://bg.wikipedia.org/wiki/Терпен