Витамините – всичко, което трябва да знаем за тях

Витамините са група от органични нискомолекулни съединения, които са необходими в малки количества за осъществяване на разнообразни биохимични функции, свързани с поддържане на нормалната метаболитна дейност на организма.

Витамините, с малки изключения, обикновено не могат да бъдат синтезирани от наши организъм, и следователно техният редовен и достатъчен прием – главно с храна или хранителни добавки – е задължителен.

Механизъм на действие

Механизмът на действие на витамините е различен, в някои случаи и недостатъчно проучен.

Витамините са необходими за нормалното протичане на всички реакции в организма, в това число

• за растежа и възстановяването на клетките и тъканите,
• за функцията на имунната система и устойчивостта на организма към неблагоприятните фактори на околната среда,
• за функциите на черния дроб и жлезите с вътрешна секреция.

Със сигурност може да се каже, че повечето водноразтворими витамини са съставни части на катализаторите на биохимичните реакции – ензимите, като участват в изграждането на коензимната им част. Това е причината, поради която макар и в много малки количества, витамините оказват мощно влияние върху обмяната на веществата.

Те също така участват в процесите, свързани с усвояването на белтъците, мазнините, въглехидратите и минералните соли.

Класификация на витамините

Химически витамините не си приличат структурно, което не е изненадващо предвид факта, че изпълняват различни функции в организма. Като критерии за тяхната класификация се използва на първо място тяхната разтворимост – част от тях се разтварят в мазнини (липиди), а другата част от тях се разтварят във вода. По този критерий всички витамини се класифицират в две групи – мастноразтворими и водноразтворими.

Мастноразтворимите витамини са с неполярни молекули (хидрофобни – неразтворими във вода, но разтворими в липиди). Подобно на всеки друг неполярен липид, те се транспортират в кръвта чрез липопротеините или прикрепени към специфични свързващи протеини. Към тази група спадат:

• витамин A (ретинол)
• витамин D (калцифероли)
• витамин E (токофероли)
• витамин K (филохинон)

Водноразтворимите витамини имат полярни молекули (хидрофилни, разтворими във вода). Повечето от тях лесно преминават в урината и поради това не образуват съществени резерви в тялото и при тях трудно се стига до хипервитаминоза.

Към група водноразтворими витамини спадат:

• витамин B1 (тиамин, аневрин)
• витамин B2 (рибофлавин)
• витамин B3 (витамин РР, ниацин)
• витамин B5 (пантотенова киселина)
• витамин B6 (пиридоксин)
• витамин B9 (фолиева киселина, фолат)
• витамин B12 (цианкобаламин)
• витамин C (аскорбинова киселина)
• витамин H (биотин)

Освен посочените витамини съществува и група витаминиподобни вещества, към които се отнасят холинът, инозитолът, оротовата киселина, липоевата киселина, пангамовата киселина и други. По отношение на това дали тези вещества са витамини към момента сред специалистите не е налице съгласие. Това е така предвид обстоятелството, че за нито едно от тях не е доказано, че липсата му в организма води до авитаминоза, а част от тях въпреки, че имат лечебни свойства не са необходими на здравия човек.

Дневна нужда от витамини

Дневната нужда от витамини не представлява постоянна величина, а зависи от много фактори като например възраст, пол, физиологично състояние, условия на живот, климатични условия, индивидуални особености на организма и т.н. Нуждите принципно са увеличени в детска възраст, поради усиления растеж, в напреднала възраст, поради недостатъчно усвояване на витамините от приетата храна, при бременност и кърмене, при продължителни тежки физически и умствени натоварвания, при редица заболявания, както и при лечение с някои видове лекарства.

В приложение 4 към чл.8 и приложение 5 към чл.9 от Наредба № 23 от 19 юли 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението на Министерство на здравеопазването е определен препоръчителният среднодневен хранителен прием на мастно- и водноразтворими витамини, за кърмачета, деца и юноши, възрастни, бременни и кърмещи жени, както следва:

Приложение №4 към чл. 8

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на мастноразтворими витамини

(среднодневно)

Групи	Възраст/Пол	Витамин А (PE) (мкг)	Витамин D6 (мкг)	Витамин Е (алфа-ТЕ) (мг)	Витамин К (мкг)
Кърмачета	0 - 6 мес. (м,ж)	375*	5*	2.7*	2*
	6 - 12 мес. (м,ж)	400*	5*	2.7*	2.5*
Деца и юноши	1 – 3 год. (м,ж)	400	5	6	15
	3 – 7 год. (м,ж)	450	5	7	20
	7 – 10 год. (м,ж)	500	5	7	30
	Момчета
	10 – 14 год.	600	5	11	45
	14 – 19 год.	800	5	15	65
	Момичета
	10 – 14 год.	600	5	11	44
	14 – 19 год.	700	5	15	54
Възрастни	Мъже
	19 – 30 год.	800	5	15	74
	30 – 60 год.	800	5	15	74
	60 – 75 год.	800	10	15	74
	75 год. +	800	15	15	74
	Жени
	19 – 30 год.	700	5	15	59
	30 – 60 год.	700	5	15	59
	60 – 75 год.	700	10	15	59
	75 + год.	700	15	15	59
Бременни жени	≤ 18 год.	750	5	15	59
	≥ 19 год.	800	5	15	59
Кърмещи жени	≤ 18 год.	1100	5	19	59
	≥ 19 год.	1200	5	19	59

• Витамин А (РЕ) – ретинол еквивалент | 1 ретинол еквивалент = 1 мкг ретинол (6 мкг бета-каротен) = 3.33 IU  Витамин А
• Витамин D – представен като холекалциферол | 1 мкг холекалциферол = 40 IU  Витамин D
• Витамин Е (алфе-ТЕ) – алфа-токоферол еквивалент | 1 алфа-токоферол еквивалент = 1 мг d-алфа-токоферол = 1.49 IU Витамин Е
• Витамин К – представен като филохинон, основната форма на витамин К в храните

*Адекватен хранителен прием

Приложение № 5 към чл. 9

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на водноразтворими витамини

(среднодневно)

Групи	Възраст/Пол	Аскорбинова киселина (Витамин С) (мг)	Тиамин (Витамин B1) (мг)	Рибофлавин (Витамин B2) (мг)	Ниацин (НЕ) (Витамин B3, витамин РР) (мг)	Пиридоксин (Витамин B6) (мг)	Фолат (ХФЕ) (Фолиева киселина, Витамин B9) (мкг)	Цианкобаламин (Витамин В12) (мкг)
Кърмачета	0 - 6 мес. (м,ж)	25*	0.2*	0.3*	2*	0.1*	65*	0.4*
	6 - 12 мес. (м,ж)	30*	0.3*	0.4*	4*	0.3*	80*	0.5*
Деца и юноши	1 – 3 год. (м,ж)	30	0.5	0.5	6	0.5	160	0.9
	3 – 7 год. (м,ж)	30	0.6	0.6	8	0.6	200	1.2
	7 – 10 год. (м,ж)	35	0.9	0.9	12	1.0	300	1.8
	Момчета
	10 – 14 год.	45	1.2	1.3	16	1.3	400	2.4
	14 – 19 год.	75	1.2	1.3	16	1.3	400	2.4
	Момичета
	10 – 14 год.	45	1.1	1.0	14	1.2	400	2.4
	14 – 19 год.	65	1.1	1.0	14	1.2	400	2.4
Възрастни	Мъже
	19 – 30 год.	80	1.2	1.3	16	1.3	400	2.4
	30 – 60 год.	80	1.2	1.3	16	1.3	400	2.4
	60 – 75 год.	80	1.2	1.3	16	1.7	400	2.4
	75 год. +	80	1.2	1.3	16	1.7	400	2.4
	Жени
	19 – 30 год.	70	1.1	1.1	14	1.3	400	2.4
	30 – 60 год.	70	1.1	1.1	14	1.3	400	2.4
	60 – 75 год.	70	1.1	1.1	14	1.5	400	2.4
	75 + год.	70	1.1	1.1	14	1.5	400	2.4
Бременност		85	1.4	1.4	18	1.9	600	2.6
Кърмене		100	1.5	1.6	17	2.0	500	2.8

• Препоръчителният прием на витамин С при пушачи е по-висок с 35 мг/ден
• НЕ – ниацин еквивалент | 1 ниацин еквивалент = 1 мг ниацин или 60 мг триптофан
• ХФЕ – хранителен фолат еквивалент | 1 ХФЕ = 1 мкг фолат от храната = 0.6 мкг фолат от добавки към храната или обогатени на фолат храни

* Адекватен хранителен прием

Недостиг и излишък на витамини

За всяко хранително вещество, в това число и за витамините, е налице ниво на прием, което е необходимо и достатъчно за поддържане нормалното функциониране на организма. Поради тази причина лишаването на организма, недостатъчния прием на витамини, както и приемането на витамини в количества, многократно надвишаващи дневните нужди, води до развитието на заболявания.

Недостигът води до характерни нарушения в нормалните физиологични процеси, които може да са

• по-слабо изразени (хиповитаминоза при частичен недостиг),
• или по-силно изразени (авитаминоза при пълна липса).

Излишъкът на определен витамин или витамини, при прием в дози, надвишаващи необходимите дневни нужди води до интоксикация на организма (хипервитаминоза).

Повечето водноразтворими витамини лесно преминават от кръвта в урината, поради което не образуват съществени резерви в тялото. Поради тази причина, от една страна при тях по-трудно се стига до хипервитаминоза, но от друга старана това води до необходимостта ежедневно да се набавят на организма, за да се избегне хипо- или авитаминоза.

Мастноразтворимите витамини от своя страна могат да образуват резерви в организма. Поради тази причина не бива да се приемат в големи количества, тъй като излишъкът от тях се изхвърля много трудно и лесно може да се стигне да хипервитаминоза.

Трябва да се има предвид и това, че липсата или излишъка на отделни витамини може да предизвика недостига на други витамини поради взаимните връзки, които съществуват между ефектите на някои от тях, а също и това, че биологичната активност на някои витамини (напр. витамините С, В1, В2, каротин и др.) в голяма степен зависи от съдържанието на протеини в храната и при техния дефицит в храната може да се стигне и до дефицит на витамини, дори и когато те се приемат в достатъчни количества.

По-висисок риск от развитие на хипо- или авитаминоза се среща при:

• хора, чиято диета е небалансирана и бедна на плодове и зеленчуци или с високо съдържание на рафинирана захар;
• възрастни хора над 65-годишна възраст, поради недостатъчно добро усвояване на витамините, постъпили с храната;
• пушачи и хора, които системно приемат алкохол;
• хора страдащи от заболявания, които пречат на усвояването на определени витамини от приеманата храна (напр. атрофичен гастрит, при който се нарушава усвояването на витамин В12);
• хора, подложени на лечения с някои видове лекарства (напр. лечение с антибиотици, които убиват чревната флора, което води до понижен бактериален синтез на витамини).

Пътища за снабдяване на човешкия организъм с витамини

Могат да се очертаят четири основни пътя за снабдяване на човешкия организъм с витамини:

Първият и най-важен от тях е въвеждането им с храната.

Вторият е синтезирането им от многобройните бактерии, които живеят в червата. Те отнемат малка част от постъпилите хранителните вещества, за сметка на което набавят синтезираните от тях витамини. Последните преминават през стените на червата в кръвта и се използват от организма. Такъв е произхода на например на витамин В12, витамин Н (биотин) и отчасти на В1, В6 и К.

Третият е собственият синтез на витамини за сметка на внесени отвън енергия или вещества предшественици (прекурсори). По този начин организма се снабдява например с:

• витамин Д3 (неговият предшественик се синтезира в организма, но след това трябва да се облъчи с ултравиолетови лъчи, т.е синтезата се осъществява посредством внос на фотохимична енергия);
• витамин А се синтезира от бета-каротина, който изцяло се внася чрез храната;
• витамин В5 се синтезира от аминикиселината триптофан, която изцяло се внася с храната, при това е необходим и допълнителен внос на витамина, тъй като синтезата му в организма не е достатъчно бърза.

Четвъртият е приемането на различни видове готови фармацевтични препарати или хранителни добавки, съдържащи един или повече витамини.

• В нашия магазин ще откриете качествена формула витамини с адекватни дози за дневен прием на немския  производител Санкт Бернард.

Погрешни схващания за витамините

Най-често срещаните погрешни схващания за витамините са, че тяхното приемане може да замести храненето и това, че витамините дават енергия.

Витамините не са храна. Те не могат да набавят или заместят необходимите дневни нужди от протеини, въглехидрати, мазнини и минерали, нито представляват структурни елементи на организма. Напротив, трябва да се има предвид, че определени витамини не могат да бъдат усвоени без храна.

Витамините също така не съдържат калории и от тях не се набавя енергия за организма.

Запазване на витамините в храните

Основните фактори, които разрушават витамините в храната, са светлина, топлина и въздух. Ето някои практични съвети за запазване на водноразтворимите витамини:

• плодовете и зеленчуците да се съхраняват на тъмно при температура 1-5°C и относителна влажност 80-90%;
• да се избягва на повторното замразяване и затопляне на продуктите;
• продуктите да се измиват, обелват и нарязват непосредствено преди тяхната употреба или обработка;
• продуктите да се нарязват на по-едри късове, което намалява общата повърхност на контакт с въздуха;
• при готвене продуктите да се поставят в кипяща, а не в студена или хладка вода, което съкращава времето за термична обработка;
• да се избягва честото разбъркване;
• да се използват съдове, които не съдържат желязо или мед, тъй като те разрушават витамините.