Кордицепс (Ophiocordyceps sinensis) – видът за първи път е описан и класифициран през 1843 г. от Майлс Бъркли като Sphaeria sinensis. По-късно през 1878 г. Пиер Андреа Сакардо го прехвърля в рода Cordyceps и латинското наименование на вида се променя на Cordyceps sinensis. През 2007 г. след извършен молекулярен анализ за изясняване на класификацията на семействата Cordycipitaceae и Clavicipitaceae и предвид получените резултати е отделено ново семейство Ophiocordycipitaceae и няколко вида Cordyceps, включително Cordyceps sinensis са прехвърлени към род Ophiocordyceps и латинското наименование на гъбата е променено на Ophiocordyceps sinensis. Въпреки посочената класификационна промяна до момента в болшинството от случаите, когато се говори за Ophiocordyceps sinensis се използва предишното й наименование Cordyceps sinensis, а още по-често гъбата се нарича просто кордицепс.
Кордицепс е определена е като лечебна гъба и има дълга история в традиционната тибетска и китайска медицина, където се използва от векове като тоник за повишаване на енергията и виталността и като средство за лечение на редица заболявания.
В Тибет и в Китай я наричат съответно yartsa gunbu и dong chóng xià cào, което в превод означава „зимен червей, лятна трева“, а на английски широко се използва наименованието caterpillar fungus (гъба гъсеница).
Кордицепс в дивата природа
Кордицепс е рядка гъба. Среща се в северната част на Непал, Бутан, Източен Цинхай, Източен Тибет, Западен Съчуан, Югозападните провинции Гансу, а също и в северните щати на Индия. Кордицепс най-често се намира сред тревите и храстите по Тибетското плато и Хималаите на височина между 3000 и 5000 м. над морското равнище и вирее на сравнително ниски температури под 21 °С при понижени количества кисислород в атмосферата.
Характерни черти
Кордицепс е паразит и голяма част от жизнения й цикъл протича в организъм гостоприемник. Гъбата основно паразитира в гъсениците на молци от семейство Hepialidae и по-специалоно в тези от видовете, представители на рода Thitarodes. Състои се от две части склеротиум, който представлява компактна маса от втвърден мицел, съдържащ хранителни запаси, разположен в тялото на гъсеницата, и плодно тяло, което формира горната част на гъбата. Плодното тяло е пръчковидно тъмно кафяво или черно на цвят (при пресните гъби може да бъде и жълто), което обикновено е с дължина 4–10 cm.
Кордицепс има характерен цикъл на развитие, който преминава през различни фази в рамките на годината. Пръчковидното плодно тяло на гъбата израства от главата на мъртвата гъсеница гостоприемник и излиза на повърхността през ранната пролет. През късното лято разпръсква спори, които проникват в почвата, където живеят гъсениците, които през тази фаза от развитието си се хранят с корени под земята обикновено на около петнадесет сантиметра дълбочина. По време на късната есен химикалите, които се отделят от кожата на гъсениците, взаимодействат със спорите на гъбата и това води до освобовдаването на гъбния мицел, който ги инфектира и те остават под земята във вертикална позиция с глави обърнати към повърхността. Веднъж превзела гостоприемника гъбата започва да се развива разклонявайки се като мрежа в тялото му и накрая го убива. След като презимува плодното тяло на гъбата започва да нараства, пониква от главата на гъсеницата и излиза над повърхността, за да завърши цикъла.
Следва да се отбележи и факта, че по време на нарастването и развитието на гъбата в загиващия гостоприемник той не гние, поради което се предполага, че кордицепс произвежда вещество, което препиятства процеса на разлагане на гъсеницата.
Биоактивни компоненти
Основни активни съединения, витамини и минерали, изолирани от кордицепс са:
- полизахариди*
- свободни мастни киселини*
- фитостероли*
- нуклеотиди* и нуклеозиди* – аденин, аденозин, цитидин, цитозин, гуанин, гуанозин, урацил, уридин, инозин, тимин, тимидин и др.
- витамини – бетакаротин (провитамин А), витамин B1, B2, B12, Е, С, К и ергостерол (провитамин, който се преобразува във витамин D2 на слънчева светлина)
- минерали – калий (K), натрий (Na), калций (Ca), магнезий (Mg), желязо (Fe), мед (Cu), манган (Mn), силиций (Si), хром (Cr), Ga, ванадий (V), цинк (Zn) и селен (Se)
- коензим Q10
- ферменти
Кордицепс съдържа голямо количество полизахариди, вариращи от 3 до 8% от общото сухо тегло на гъбата, а също така съдържа голямо количество D-манитол. D-манитолът, наречен също кордицепсна киселина (cordycepic acid), е изолиран от гъбата през 1957 г. Съдържа се като основен компонент както в диворастящия така и в култивирания кордицепс (7)(8). Поради своята осмотична активност, D-манитолът се използва за третиране на церебрален оток и вътречерепна хипертония при травматично мозъчно увреждане и удар (9), както и при остра бъбречна недостатъчност (10).
От състава както на диворастящия така и на култивирания кордицепс са изолирани и/или идентифицирани редица свободни мастни киселини (FFA), като лауринова киселина, миристинова киселина, пентадеканова киселина, палмитолеинова киселина, палмитинова киселина, линолова киселина, олеинова киселина и стеаринова киселина. Свободните мастни киселини в кордицепс се свързват с хипогликемичните и имуномодулаторните ефекти на гъбата.
Няколко фитостерола, включително ергостерол, β-ситостерол и кампестерол са идентифицирани в кордицепс (8). Фитостеролите, особено β-ситостерол, играят защитна роля срещу рака на дебелото черво, простатата и гърдата (11). Освен това, β-ситостерол съдейства за поддържане на здравословни нива на холестерола, чрез регулиране абсорбцията на холестерол в червата, а ергостеролът е биологичен прекурсор на витамин D2, необходим за развитието на костите.
Информация от проведени проучвания
В последните десетилетия са осъществени и публикувани множество проучвания за оценка на ефектите на кордицепс върху здравето, основаващи се на извършени лабораторни изследвания, както в изкуствена среда извън живия организъм (in vitro), така и в живи организми (in vivo), включително и такива, проведени с участието на хора.
При проведените проучвания с гъбата и екстракти от нея е установено, че кордицепс проявява широк спектър биоактивни ефекти, като:
Ефект върху растежа и развитието на тумори
Проведени проучвания in vivo при мишки показват, че кордицепс проявява инхибиторен (потискащ) ефект върху:
- карцинома на Ehrlich ascites (12);
- мета-А фибросаркома (12);
- EL-4 лимфома (13);
- B16 меланома (14);
- карцином на белия дроб (15) и
- H22 тумори (16).
При други проучвания е установено, че кордицепс проявява директна цитотоксична активност (упражняване на увреждащо, токсично въздействие върху клетките) срещу няколко вида тумори, като:
- Lewis белодробен карцином;
- B16 меланом;
- -PC3 клетъчни линии на простатата;
- MCF7 клетъчни линии на гърдата;
- хепатоцелуларни (HepG2, Hep3B) клетъчни линии;
- колоректални (НТ-29) и (HCT 116) клетъчни линии и
- HL-60 клетъчни линии на левкимия (14)(15)(33).
Извършените изследвания също така установяват, че макар кордицепс да проявява цитотоксичен ефект върху туморните клетки, той не показва никаква цитотоксичност срещу нормалните клетки (14).
Проучванията показват, че няколко механизма допринасят за антитуморния ефект на гъбата. Такива механизми са:
- директна цитотоксичност;
- стимулиране на имунната състема;
- индуциране (предизвикване) на апоптоза*;
- селективно инхибиране (потискане) на рибонуклеиновата киселина (РНК) и протеиновия синтез в туморните клетки;
- потискане на развитието и нарастването на кръвоносните съдове към тумора (инхибиране на ангиогенезата*);
- потискане на развитието на метастази;
- антиоксидантни и антимутагенни ефекти (18)(19)(20).
Имуномодулиращ ефект
От множество осъществени до момента проучвания се натрупват доказателства, че кордицепс е модулатор с потенциращ ефект върху имунната система, което се постига чрез регулиране на вродения и на придобития имунитет*. (21)(22)(23)(24)
При проведено изследване с екстракти от култивиран кордицепс е установено, че съдържащите се в екстракта компоненти индуцират продуцирането на интерлевкини* и тумор-некротизиращ фактор* (TNF), повишават фагоцитозата* на макрофагите и продуцирането на моноцити на водородния пероксид Н2О2. (25).
Допълнително изследване показва, че воден екстракт от мицел на кордицепс повишава освобождаването на интерлевкин IL-6, тумор-некротизиращ фактор TNF-a и азотен оксид (NO) от първични миши макрофаги. Екстрактът също така стимулира продуцирането на цитокини от макрофагите и слезките на мишките, третирани с екстракта, които показват понижено бактериално натоварване в сравнение с тези от контролната група. Резултатите демонстрират, че мицела на кордицепс защитава животните от пролиферацията (повишаването на растежа) на бактерии чрез активиране на макрофагите. (26)
При извършени проучвания in vitro с екстракт от плодното тяло на кордицепс е наблюдавано инхибиране (потискане) на PHA-стимулирана лимфопролиферация (повишено производство на лимфоцити) и NK* клетъчна активност, и освобождаването на IL-2 цитокина, който е част от естествения отговор на организма при инфекция, което показва противовъзпалителна активност. (27)
При проведено изследване върху пилета бройлери, на които в продължение на 35 дни е прилаган по 600 mg/kg дневно воден екстракт от кордицепс е установено, значително намаляване на популациите на вредни бактерии (Salmonella sp. и E. coli.) и увеличаване на броя на полезните бактерии (Lactocbacillus sp.) в червата на пилета. (28).
Антиоксидантен ефект
При извършено изследване in vivo на облъчени с радиация мишки, при което са предизвикани увреждания на костния мозък и стомашно чревния тракт, е прилаган воден екстракт от кордицепс 50 mg/kg в продължение на 7 дни, при което е наблюдавано намаляване на смъртността, повишаване на защитните реакции от радиационно индуциранотo увреждане на червата и костния мозък и ускоряване на възстановяването на белите кръвни клетки. (29)
При същото проучване са извършени и изследвания in vitro, при които на облъчени с радиация клетки от костен мозък на мишки и на остеобласти (клетки участващи в изграждането на костната тъкан) е прилаган 500 μg/mL воден екстракт от кордицепс в продължение на един час, при което е наблюдавана повишена прежижяемост на клетките. (29)
При други изследвания in vitro е установено, че силна антиоксидантна ативност проявяват и водните и етаноловите екстракти от гъбата, като водните екстракти са показали по-силно потискане на супероксидните аниони и хидроксилните радикали от етаноловите екстракти. Също така е установено, че силен антиоксидантен ефект показват както екстрактите от диворастящия така и тези от култивирания кордицепс. (30)(31)(32)(33)(34)(36)
Ефект върху бъбреците
При извършено проучване е установено, че кордицепс оказва благоприятен ефект при остра бъбречна недостатъчност, предизвикана от токсичната реакция на антибиотици. При проучването пациенти с „гентамицинова бъбречна интоксикация“, били разделени на две групи, като на едната група едновременно с приема на гентамицин е даван и екстракт от мицел на култивиран кордицепс, а контролната група е продължила приема на антибиотика заедно с допълнителни лекарства, прилагани за неутрализиране на неговата токсичност. На шестия ден е наблюдавано пълно възстановяване от гентамициновата интиксикация при 89% от групата, която приемала кордицепс на фона на 45% от контролната група. (1)(45)
При клинични изпитвания, проведени от китайски учени през 1995 г. на 37 пациента с хронична бъбречна недостатъчност са давани по 5 грама кордицепс дневно в продължение на 30 дни, при което са наблюдавани значителни подобрения на редица показатели в сравнение с показателите от изследванията им, направени преди изпитването. Пациентите показали около 39% подобрение при тестовете за чистота на серумния креатинин, с който се измерват степента на филтрираните от бъбреците количества изразходвани продукти. Също така е наблюдаван около 34% спад на азота в кръвната уреа, чието високо ниво е признак на заболяване на бъбреците, както и около 69% спад на протеините в урината, което е признак за подобряване на бъбречната функция. В допълнение на това са се наблюдавали и увеличени нива на супероксид дисмутазата – един от най-силните естествени унищожители на свободните радикали в организма. (1)(45)
При проведен в болница „Нанфанг“ и Медицинското учинище „Тайжоу“, Китай плацебо контролиран експеримент, е извършено изследване, целящо да установи дали кордицепс предпазва бъбреците от токсичните ефекти на медикамента циклоспорин, масово използван при трансплантации като агент, който не позволява на имунната система да отхвърли присадения орган. По време на изследването в продължение на 15 дни са наблюдавани 69 стабилизирани пациенти с бъбречна трансплантация, които приемали циклоспорин, от които 39 получавали плацебо, а останалите 30 кордицепс. Резултатите от проучването показали значително намаляване на бъбречната интоксикация при групата, приемала кордицепс, по зависим от дозата начин, като приемането на по-големи количества кордицепс показло по-голямо намаляване на интоксикацията. (1)(45)
Ефекти върху черния дроб
При проведено изследване 22 пациенти с постхепатитна цироза са приемали 6-9 грама екстракт от култивиран кордицепс на ден за период от 3 месеца, при което е наблюдавано изчезване на цирозните клетки при 15 от изследваните и значително намаляване на цирозните клетки при други 6 от тях. (1)(45)
Проведено проучване върху плъхове с цироза на черния дроб, индуцирана от диметилнитрозамин, показват, че кордицепс може да инхибира и да обърне процеса на чернодробната фиброза*, чрез стимулиране на дегенерацията на колагена. (37)(38)
Друго проучване in vitro показва, че гъбата инхибира пролиферацията на чернодробните звездовидни (стелатни) клетки, които са отговорни за изграждането на нефункционална съединителна тъкан в черния дроб. (39)
Ефект при хроничен бронхит
При проведено проучване в Медицинския колеж „Джианкси“, Китай на 35 пациенти страдащи от хроничен бронхит е прилаган екстракт от кордицепс в продължение на един месец. Учените докладвали, че е налице подобрение при повече от 90% от пациентите. Направените медицински изследвания показали значително подобрение на белодробните функции, намаляване на бронхиалните спазми, също и намаляване пристъпите на кашлица и затруднено дишане. (1)(45)
При друго изследване, проведено от китайски учени пациенти на възраст между 55 и 60 години, които страдали от хроничен бронхит повече от 12 години, били разделени на две групи, като пациентите от експерименталната група приемали по 3 грама кордицепс три пъти дневно за период от 4 седмици, а пациентите от контролната група приемали същото количество екстракт от горския плод Oleum Viticis negundo, който традиционно се използва в Китай като средство срещу кашлица, простуда, бронхити и ринити. В края на изследването всички 27 пациенти, които получавали кордицепс докладвали за настъпило облегчение на симптомите, срещу само 8 пациенти от контролната група. (1)(45)
Ефекти върху сексуалната функция
При проведено изследване на мъжки мишки са давани по 0.02 или 0.2 mg/g екстракт от мицел на кордицепс в продължение на 7 дни, при което е отченено стимулиране на производството на плазмен тестостерон. (44)
При проучване, проведено в „Хуа Шан“, Шанхаи на 286 импотентни мъже е даван 1 грам екстракт от мицел на кордицепс три пъти дневно за период от 40 дни, след което 183 от пациентите докладвали, че чувстват подобрение на сексуалната функция. След прием на същата доза в продължение на още 40 дни половината от пациентите докладвали, че сексуалната им функция е частично или напълно възстановена. (1)(45)
Ефекти при повишена и хронична умора
Проведено изследване при което е прилаган 150 mg/kg на ден воден екстракт от кордицепс в продължение на 7 дни е показало значително удължаване на времето за плуване на мишки съответно с около 20 минути. (40)
Друго изследване върху анемични мишки, на които орално е прилаган екстракт от култивиран кордицепс в доза 200 mg/kg на ден в продължение на 4 седмици е показало подобряване на чернодробния енергиен метаболизъм и кръвния поток, което е свързано с участието на кордицепс в производството на аденозин трифосфат (АТФ), което също допринася и за намаляване на физическата умора. (41)
Кристофър Купър професор по медицина и физиология към Калифорнийския университет през 1999 г. на ежегодната среща в Американския колеж по медицина на спорта е представил проучване, което показва, че кордицепс подобрява спортните показатели. В докладваното от д-р Купър двойно-сляпо, плацебо контролирано изпитване са учасвали 30 здрави възрастни пациенти, които са тествани на велоергометър. Резултатите показали, че тези участници, които приемали кордицепс са повишили дихателния си обем от 1,88 до 2,00 литра в минута, а тези които приемали плацебо не показали подобрение. Д-р Купър обобщил, че тези резултати потвърждават китайската хипотеза за това, че гъбата подобрява спортните постижения и устойчивостта към умора. (1)(45)
Употреба на кордицепс в традиционната и природната медицина
Кордицепс от векове се използва в традиционната тибетска и китайска медицина, както и в медицинските практики в други азиатски страни – Япония, Корея, Индия, Тайланд. Гъбата е предписавана за лечение на множество заболявания, като такива на черния дроб, бронхите, емфизем, кашлица, туберкулоза, ангина, рак, сърдечна аритмия, жълтеница, анемия, бъбречна дисфункция и бъбречна недостатъчност, безплодие, намалена сексуална функция и умора.
В тибетската медицина се препоръчва като общ тоник, за повишаване на имунната система. Също така се използва често и в комбинация с други препарати при проблеми с бъбреците, белите дробове и сърцето, при хепатит В, за подобряване на зрението и за повишаване на потентността.
Според теорията на китайската традиционна медицина, кордицепс е сладък на вкус и неутрален по природа. Приема се, че има отличен баланс на женското начало Ин и мъжкото начало Ян, тъй като представлява едновременно и животно и растение и също така се счита, че стимулира меридианите на белите дробове и бъбреците, предвид което в продължение на много векове е прилагана за лечение на заболявания, свързани с тези органи. Освен за лечение на белодробни и бъбречни заболявания в традиционната китайска медицина кордицепс се употребява за усилване на имунната система, за лечение на чернодробни и сърдечносъдови заболявания, анемия, болки в гърба, използва се като тоник при умора и изтощение и като афродизиак.
Препоръчителна дневна доза
Към момента не са установени общоприети стандарти, определящи препорчителна дневна доза и честота на прием на гъбата и екстракти от нея. Предвид това е добре при употреба на препарати от кордицепс да се съобразяват посочените дози за прием указани върху използвания продукт.
Известни противопоказания и вреди
Кордицепс не е отровна и не проявява токсичност, което я прави сравнително безопасна за употреба. Трябва да се вземе предвид обаче, че гъбата проявява хипогликемичен ефект, което налага проследяването на кръвната захар, когато се приема от пациенти, които вземат инсулин или други лекарства за понижаване на кръвната захар. Също така трябва да се внимава, ако се приемат антикоагуланти (лекарства за „разреждане на кръвта“), тъй като кордицепс може да увеличи риска от кървене.
Поради липса на достатъчно изследвания не се препоръчва приема на кордицепс и по време на бременност и кърмене.
Рисунка: vectorstock.com