Кордицепс (Ophiocordyceps sinensis)  – видът за първи път е описан и класифициран през 1843 г. от Майлс Бъркли като Sphaeria sinensis. По-късно през 1878 г. Пиер Андреа Сакардо го прехвърля в рода Cordyceps и латинското наименование на вида се променя на Cordyceps sinensis. През 2007 г. след извършен молекулярен анализ за изясняване на класификацията на семействата Cordycipitaceae и Clavicipitaceae и предвид получените резултати е отделено ново семейство Ophiocordycipitaceae и няколко вида Cordyceps, включително Cordyceps sinensis са прехвърлени към род Ophiocordyceps и латинското наименование на гъбата е променено на Ophiocordyceps sinensis. Въпреки посочената класификационна промяна до момента в болшинството от случаите, когато се говори за Ophiocordyceps sinensis се използва предишното й наименование Cordyceps sinensis, а още по-често гъбата се нарича просто кордицепс.

Кордицепс е определена е като лечебна гъба и има дълга история в традиционната тибетска и китайска медицина, където се използва от векове като тоник за повишаване на енергията и виталността и като средство за лечение на редица заболявания.

В Тибет и в Китай я наричат съответно yartsa gunbu и dong chóng xià cào, което в превод означава „зимен червей, лятна трева“, а на английски широко се използва наименованието caterpillar fungus (гъба гъсеница).

Кордицепс в дивата природа

Кордицепс е рядка гъба. Среща се в северната част на Непал, Бутан, Източен Цинхай, Източен Тибет, Западен Съчуан, Югозападните провинции Гансу, а също и в северните щати на Индия. Кордицепс най-често се намира сред тревите и храстите по Тибетското плато и Хималаите на височина между 3000 и 5000 м. над морското равнище и вирее на сравнително ниски температури под 21 °С при понижени количества кисислород в атмосферата.

Характерни черти

Кордицепс е паразит и голяма част от жизнения й цикъл протича в организъм гостоприемник. Гъбата основно паразитира в гъсениците на молци от семейство Hepialidae и по-специалоно в тези от видовете, представители на рода Thitarodes. Състои се от две части склеротиум, който представлява компактна маса от втвърден мицел, съдържащ хранителни запаси, разположен в тялото на гъсеницата, и плодно тяло, което формира горната част на гъбата. Плодното тяло е пръчковидно тъмно кафяво или черно на цвят (при пресните гъби може да бъде и жълто), което обикновено е с дължина 4–10 cm.

Кордицепс има характерен цикъл на развитие, който преминава през различни фази в рамките на годината. Пръчковидното плодно тяло на гъбата израства от главата на мъртвата гъсеница гостоприемник и излиза на повърхността през ранната пролет. През късното лято разпръсква спори, които проникват в почвата, където живеят гъсениците, които през тази фаза от развитието си се хранят с корени под земята обикновено на около петнадесет сантиметра дълбочина. По време на късната есен химикалите, които се отделят от кожата на гъсениците, взаимодействат със спорите на гъбата и това води до освобовдаването на гъбния мицел, който ги инфектира и те остават под земята във вертикална позиция с глави обърнати към повърхността. Веднъж превзела гостоприемника гъбата започва да се развива разклонявайки се като мрежа в тялото му и накрая го убива. След като презимува плодното тяло на гъбата започва да нараства, пониква от главата на гъсеницата и излиза над повърхността, за да завърши цикъла.

Следва да се отбележи и факта, че по време на нарастването и развитието на гъбата в загиващия гостоприемник той не гние, поради което се предполага, че кордицепс произвежда вещество, което препиятства процеса на разлагане на гъсеницата.

Биоактивни компоненти

Основни активни съединения, витамини и минерали, изолирани от кордицепс са:

  • полизахариди*
  • свободни мастни киселини*
  • фитостероли*
  • нуклеотиди* и нуклеозиди* – аденин, аденозин, цитидин, цитозин, гуанин, гуанозин, урацил, уридин, инозин, тимин, тимидин и др.
  • витамини – бетакаротин (провитамин А), витамин B1, B2, B12, Е, С, К и ергостерол (провитамин, който се преобразува във витамин D2 на слънчева светлина)
  • минерали – калий (K), натрий (Na), калций (Ca), магнезий (Mg), желязо (Fe), мед (Cu), манган (Mn), силиций (Si), хром (Cr), Ga, ванадий (V), цинк (Zn) и селен (Se)
  • коензим Q10
  • ферменти

Кордицепс съдържа голямо количество полизахариди, вариращи от 3 до 8% от общото сухо тегло на гъбата, а също така съдържа голямо количество D-манитол. D-манитолът, наречен също кордицепсна киселина (cordycepic acid), е изолиран от гъбата през 1957 г. Съдържа се като основен компонент както в диворастящия така и в култивирания кордицепс (7)(8). Поради своята осмотична активност, D-манитолът се използва за третиране на церебрален оток и вътречерепна хипертония при травматично мозъчно увреждане и удар (9), както и при остра бъбречна недостатъчност (10).

От състава както на диворастящия така и на култивирания кордицепс са изолирани и/или идентифицирани редица свободни мастни киселини (FFA), като лауринова киселина, миристинова киселина, пентадеканова киселина, палмитолеинова киселина, палмитинова киселина, линолова киселина, олеинова киселина и стеаринова киселина. Свободните мастни киселини в кордицепс се свързват с хипогликемичните и имуномодулаторните ефекти на гъбата.

Няколко фитостерола, включително ергостерол, β-ситостерол и кампестерол са идентифицирани в кордицепс (8). Фитостеролите, особено β-ситостерол, играят защитна роля срещу рака на дебелото черво, простатата и гърдата (11). Освен това, β-ситостерол съдейства за поддържане на здравословни нива на холестерола, чрез регулиране абсорбцията на холестерол в червата, а ергостеролът е биологичен прекурсор на витамин D2, необходим за развитието на костите.

Информация от проведени проучвания

В последните десетилетия са осъществени и публикувани множество проучвания за оценка на ефектите на кордицепс върху здравето, основаващи се на извършени лабораторни изследвания, както в изкуствена среда извън живия организъм (in vitro), така и в живи организми (in vivo), включително и такива, проведени с участието на хора.

При проведените проучвания с гъбата и екстракти от нея е установено, че кордицепс проявява широк спектър биоактивни ефекти, като:

Ефект върху растежа и развитието на тумори

Проведени проучвания in vivo при мишки показват, че кордицепс проявява инхибиторен (потискащ) ефект върху:

  • карцинома на Ehrlich ascites (12);
  • мета-А фибросаркома (12);
  • EL-4 лимфома (13);
  • B16 меланома (14);
  • карцином на белия дроб (15) и
  • H22 тумори (16).

При други проучвания е установено, че кордицепс проявява директна цитотоксична активност (упражняване на увреждащо, токсично въздействие върху клетките) срещу няколко вида тумори, като:

  • Lewis белодробен карцином;
  • B16 меланом;
  • -PC3 клетъчни линии на простатата;
  • MCF7 клетъчни линии на гърдата;
  • хепатоцелуларни (HepG2, Hep3B) клетъчни линии;
  • колоректални (НТ-29) и (HCT 116) клетъчни линии и
  • HL-60 клетъчни линии на левкимия (14)(15)(33).

Извършените изследвания също така установяват, че макар кордицепс да проявява цитотоксичен ефект върху туморните клетки, той не показва никаква цитотоксичност срещу нормалните клетки (14).

Проучванията показват, че няколко механизма допринасят за антитуморния ефект на гъбата. Такива механизми са:

  • директна цитотоксичност;
  • стимулиране на имунната състема;
  • индуциране (предизвикване) на апоптоза*;
  • селективно инхибиране (потискане) на рибонуклеиновата киселина (РНК) и протеиновия синтез в туморните клетки;
  • потискане на развитието и нарастването на кръвоносните съдове към тумора (инхибиране на ангиогенезата*);
  • потискане на развитието на метастази;
  • антиоксидантни и антимутагенни ефекти (18)(19)(20).

Имуномодулиращ ефект

От множество осъществени до момента проучвания се натрупват доказателства, че кордицепс е модулатор с потенциращ ефект върху имунната система, което се постига чрез регулиране на вродения и на придобития имунитет*. (21)(22)(23)(24)

При проведено изследване с екстракти от култивиран кордицепс е установено, че съдържащите се в екстракта компоненти индуцират продуцирането на интерлевкини* и тумор-некротизиращ фактор* (TNF), повишават фагоцитозата* на макрофагите и продуцирането на моноцити на водородния пероксид Н2О2. (25).

Допълнително изследване показва, че воден екстракт от мицел на кордицепс повишава освобождаването на интерлевкин IL-6, тумор-некротизиращ фактор TNF-a и азотен оксид (NO) от първични миши макрофаги. Екстрактът също така стимулира продуцирането на цитокини от макрофагите и слезките на мишките, третирани с екстракта, които показват понижено бактериално натоварване в сравнение с тези от контролната група. Резултатите демонстрират, че мицела на кордицепс защитава животните от пролиферацията (повишаването на растежа) на бактерии чрез активиране на макрофагите. (26)

При извършени проучвания in vitro с екстракт от плодното тяло на кордицепс е наблюдавано инхибиране (потискане) на PHA-стимулирана лимфопролиферация (повишено производство на лимфоцити) и NK* клетъчна активност, и освобождаването на IL-2 цитокина, който е част от естествения отговор на организма при инфекция, което показва противовъзпалителна активност. (27)

При проведено изследване върху пилета бройлери, на които в продължение на 35 дни е прилаган по 600 mg/kg дневно воден екстракт от кордицепс е установено, значително намаляване на популациите на вредни бактерии (Salmonella sp. и E. coli.) и увеличаване на  броя на полезните бактерии (Lactocbacillus sp.) в червата на пилета. (28).

Антиоксидантен ефект

При извършено изследване in vivo на облъчени с радиация мишки, при което са предизвикани увреждания на костния мозък и стомашно чревния тракт, е прилаган воден екстракт от кордицепс 50 mg/kg в продължение на 7 дни, при което е наблюдавано намаляване на смъртността, повишаване на защитните реакции от радиационно индуциранотo увреждане на червата и костния мозък и ускоряване на  възстановяването на белите кръвни клетки. (29)

При същото проучване са извършени и изследвания in vitro, при които на облъчени с радиация клетки от костен мозък на мишки и на остеобласти (клетки участващи в изграждането на костната тъкан) е прилаган 500 μg/mL воден екстракт от кордицепс в продължение на един час, при което е наблюдавана повишена прежижяемост на клетките. (29)

При други изследвания in vitro е установено, че силна антиоксидантна ативност проявяват и водните и етаноловите екстракти от гъбата, като водните екстракти са показали по-силно потискане на супероксидните аниони и хидроксилните радикали от етаноловите екстракти. Също така е установено, че силен антиоксидантен ефект показват както екстрактите от диворастящия така и тези от култивирания кордицепс. (30)(31)(32)(33)(34)(36)

Ефект върху бъбреците

При извършено проучване е установено, че кордицепс оказва благоприятен ефект при остра бъбречна недостатъчност, предизвикана от токсичната реакция на антибиотици. При проучването пациенти с „гентамицинова бъбречна интоксикация“, били разделени на две групи, като на едната група едновременно с приема на гентамицин е даван и екстракт от мицел на култивиран кордицепс, а контролната група е продължила приема на антибиотика заедно с допълнителни лекарства, прилагани за неутрализиране на неговата токсичност. На шестия ден е наблюдавано пълно възстановяване от гентамициновата интиксикация при 89% от групата, която приемала кордицепс на фона на 45% от контролната група. (1)(45)

При клинични изпитвания, проведени от китайски учени през 1995 г. на 37 пациента с хронична бъбречна недостатъчност са давани по 5 грама кордицепс дневно в продължение на 30 дни, при което са наблюдавани значителни подобрения на редица показатели в сравнение с показателите от изследванията им, направени преди изпитването. Пациентите показали около 39% подобрение при тестовете за чистота на серумния креатинин, с който се измерват степента на филтрираните от бъбреците количества изразходвани продукти. Също така е наблюдаван около 34% спад на азота в кръвната уреа, чието високо ниво е признак на заболяване на бъбреците, както и около 69% спад на протеините в урината, което е признак за подобряване на бъбречната функция. В допълнение на това са се наблюдавали и увеличени нива на супероксид дисмутазата – един от най-силните естествени унищожители на свободните радикали в организма. (1)(45)

При проведен в болница „Нанфанг“ и Медицинското учинище „Тайжоу“, Китай плацебо контролиран експеримент, е извършено изследване, целящо да установи дали кордицепс предпазва бъбреците от токсичните ефекти на медикамента циклоспорин, масово използван при трансплантации като агент, който не позволява на имунната система да отхвърли присадения орган. По време на изследването в продължение на 15 дни са наблюдавани 69 стабилизирани пациенти с бъбречна трансплантация, които приемали циклоспорин, от които 39 получавали плацебо, а останалите 30 кордицепс. Резултатите от проучването показали значително намаляване на бъбречната интоксикация при групата, приемала кордицепс, по зависим от дозата начин, като приемането на по-големи количества кордицепс показло по-голямо намаляване на интоксикацията. (1)(45)

Ефекти върху черния дроб

При проведено изследване 22 пациенти с постхепатитна цироза са приемали 6-9 грама екстракт от култивиран кордицепс на ден за период от 3 месеца, при което е наблюдавано изчезване на цирозните клетки при 15 от изследваните и значително намаляване на цирозните клетки при други 6 от тях. (1)(45)

Проведено проучване върху плъхове с цироза на черния дроб, индуцирана от диметилнитрозамин, показват, че кордицепс може да инхибира и да обърне процеса на чернодробната фиброза*, чрез стимулиране на дегенерацията на колагена.  (37)(38)

Друго проучване in vitro показва, че гъбата инхибира пролиферацията на чернодробните звездовидни (стелатни) клетки, които са отговорни за изграждането на нефункционална съединителна тъкан в черния дроб. (39)

Ефект при хроничен бронхит

При проведено проучване в Медицинския колеж „Джианкси“, Китай на 35 пациенти страдащи от хроничен бронхит е прилаган екстракт от кордицепс в продължение на един месец. Учените докладвали, че е налице подобрение при повече от 90% от пациентите. Направените медицински изследвания показали значително подобрение на белодробните функции, намаляване на бронхиалните спазми, също и намаляване пристъпите на кашлица и затруднено дишане. (1)(45)

При друго изследване, проведено от китайски учени пациенти на възраст между 55 и 60 години, които страдали от хроничен бронхит повече от 12 години, били разделени на две групи, като пациентите от експерименталната група приемали по 3 грама кордицепс три пъти дневно за период от 4 седмици, а пациентите от контролната група приемали същото количество екстракт от горския плод  Oleum Viticis negundo, който традиционно се използва в Китай като средство срещу кашлица, простуда, бронхити и ринити. В края на изследването всички 27 пациенти, които получавали кордицепс докладвали за настъпило облегчение на симптомите, срещу само 8 пациенти от контролната група. (1)(45)

Ефекти върху сексуалната функция

При проведено изследване на мъжки мишки са давани по 0.02 или 0.2 mg/g екстракт от мицел на кордицепс в продължение на 7 дни, при което е отченено стимулиране на производството на плазмен тестостерон. (44)

При проучване, проведено в „Хуа Шан“, Шанхаи на 286 импотентни мъже е даван 1 грам екстракт от мицел на кордицепс три пъти дневно за период от 40 дни, след което 183 от пациентите докладвали, че чувстват подобрение на сексуалната функция. След прием на същата доза в продължение на още 40 дни половината от пациентите докладвали, че сексуалната им функция е частично или напълно възстановена. (1)(45)

Ефекти при повишена и хронична умора

Проведено изследване при което е прилаган 150 mg/kg на ден воден екстракт от кордицепс в продължение на 7 дни  е показало значително удължаване на времето за плуване на мишки съответно с около 20 минути. (40)

Друго изследване върху анемични мишки, на които орално е прилаган екстракт от култивиран кордицепс в доза 200 mg/kg на ден в продължение на 4 седмици е показало подобряване на чернодробния енергиен метаболизъм и кръвния поток, което е свързано с участието на кордицепс в производството на аденозин трифосфат (АТФ), което също допринася и за намаляване на физическата умора. (41)

Кристофър Купър професор по медицина и физиология към Калифорнийския университет през 1999 г. на ежегодната среща в Американския колеж по медицина на спорта е представил проучване, което показва, че кордицепс подобрява спортните показатели. В докладваното от д-р Купър двойно-сляпо, плацебо контролирано изпитване са учасвали 30 здрави възрастни пациенти, които са тествани на велоергометър. Резултатите показали, че тези участници, които приемали кордицепс са повишили дихателния си обем от 1,88 до 2,00 литра в минута, а тези които приемали плацебо не показали подобрение. Д-р Купър обобщил, че тези резултати потвърждават китайската хипотеза за това, че гъбата подобрява спортните постижения и устойчивостта към умора. (1)(45)

 Употреба на кордицепс в традиционната и природната медицина

Кордицепс от векове се използва  в традиционната тибетска и китайска медицина, както и в медицинските практики в други азиатски страни – Япония, Корея, Индия, Тайланд. Гъбата е предписавана за лечение на множество заболявания, като такива на черния дроб, бронхите, емфизем, кашлица, туберкулоза, ангина, рак, сърдечна аритмия, жълтеница, анемия, бъбречна дисфункция и бъбречна недостатъчност, безплодие, намалена сексуална функция и умора.

В тибетската медицина се препоръчва като общ тоник, за повишаване на имунната система. Също така се използва често и в комбинация с други препарати при проблеми с бъбреците, белите дробове и сърцето, при хепатит В, за подобряване на зрението и за повишаване на потентността.

Според теорията на китайската традиционна медицина, кордицепс е сладък на вкус и неутрален по природа. Приема се, че има отличен баланс на женското начало Ин и мъжкото начало Ян, тъй като представлява едновременно и животно и растение и също така се счита, че стимулира меридианите на белите дробове и бъбреците, предвид което в продължение на много векове е прилагана за лечение на заболявания, свързани с тези органи. Освен за лечение на белодробни и бъбречни заболявания в традиционната китайска медицина кордицепс се употребява за усилване на имунната система, за лечение на чернодробни и сърдечносъдови заболявания, анемия, болки в гърба, използва се като тоник при умора и изтощение и като афродизиак.

Препоръчителна дневна доза

Към момента не са установени общоприети стандарти, определящи препорчителна дневна доза и честота на прием на гъбата и екстракти от нея. Предвид това е добре при употреба на препарати от кордицепс да се съобразяват посочените дози за прием указани върху използвания продукт.

Известни противопоказания и вреди

Кордицепс не е отровна и не проявява токсичност, което я прави сравнително безопасна за употреба. Трябва да се вземе предвид обаче, че гъбата проявява хипогликемичен ефект, което налага проследяването на кръвната захар, когато се приема от пациенти, които вземат инсулин или други лекарства за понижаване на кръвната захар. Също така трябва да се внимава, ако се приемат антикоагуланти (лекарства за „разреждане на кръвта“), тъй като кордицепс може да увеличи риска от кървене.

Поради липса на достатъчно изследвания не се препоръчва приема на кордицепс и по време на бременност и кърмене.

  • Полизахаридите са високомолекулни съединения, изградени от стотици или хиляди монозахариди. Полизахаридите представляват структурно различни биологични макромолекули с широкообхватни физикохимични свойства. Те са трудно разтворими или неразтворими във вода и нямат сладък вкус. В зависимост от вида на изграждащите ги монозахариди те се подразделят на монополизахариди (съставени от еднакви монозахариди) и хетерополизахариди (съставени от различни монозахариди).
  • Свободните мастни киселини са органични молекули, които се съдържат в малки концентрации в кръвта. Това са главно висшите наситени и ненаситени мастни киселини. Те се пренасят в кръвта от някои белтъци (албумините), които играят ролята на пренасящи ги платформи. Така свободните мастни киселени (FFA) достигат до всички органи, които имат нужда от тази концентрирана форма на енергия. Главните органи консуматори на свободните мастни киселени са миокардът (непрекъснато) и мускулите (по време на продължителни неинтензивни усилия).
  • Фитостеролите, известни още като станоли, са растителни мазнини, които играят съществена роля в основните процеси, протичащи в човешкия организъм. Химичната  им структура е почти идентична с тази на холестерола. Основното им свойство е да намаляват нивата на LDL холестерола като по този начин активно предпазват здравето на артериите. Освен това, фитостеролите подпомагат естествената защита срещу вредни външни въздействия и имат мощен противовъзпалителен ефект.
  • Нуклеотидите са органични молекули, които изграждат нуклеиновите киселини – ДНК (дезоксирибонуклеинови киселени) и РНК (рибонуклеинови киселини). Нуклеотидите са изградени от три вида последователно свързани молекули: база – пентоза – фосфорна киселина. Базите са 5 вида азотосъдържащи циклични молекули от два типа: пуринови (аденин и гуанин), които се състоят от две циклични структури и пиримидинови (цитозин, урацил и тимин), които се състоят от една циклична структура. Тиминът е съставна част само на ДНК, а урацилът само на РНК. Пентозите са алдопентози от два вида: рибоза и дезоксирибоза. Дезоксирибозата е с един кислороден атом по-малко. Рибозата влиза в състава на всички рибонуклеинови киселини (РНК), а дезоксирибозата влиза в състава на всички дезоксирибонуклеинови киселини (ДНК). Фосфорната киселина е винаги една си съща H3PO4.
  • Нуклеозидите са гликозиламини съдържащи азотна база (често наричана за краткост база) свързани с рибоза или дезоксирибоза посредством бета-гликозидна връзка. Нуклеозиди са цитидин, уридин, аденозин, гуанозин, тимидин и инозин. Нуклеозидите се фосфорилират от специални ензими в клетките, наречени кинази при което се получават нуклеотиди, които са мономерните единици за синтеза на нуклеиновите киселини ДНК и РНК.
  • Апоптозата (програмирана клетъчна смърт) е физиологичен процес за самоунищожение на клетката, който цели отстраняването на повредените клетки, които са опасни за организма, в който се развиват. Тя се състои от множество биохимични процеси, които причиняват редица необратими морфологични промени в клетката, които са несъвместими с нормалното й функциониране и оцеляване в организма. Ако програмираната клетъчна смърт не се активира, е възможно да се развият болести, включително тумори.
  • Ангиогенезата е процес при който се образуват нови кръвоносни съдове в организма. Образуването на нови тъкани е свързано с образуването и на нови кръвоносни съдове към тези тъкани. По същия начин туморната маса изисква непрекъснато подаване на хранителни вещества чрез нови кръвоносни съдове, образувани посредством процеса на ангиогенеза, а инвазивните ракови клетки се разпространяват из организма чрез кръвни и лимфоидни съдове. Ето защо агенти, които инхибират ангиогенезата, инхибират растежа и разпространението на туморите.
  • Имунитетът е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенни фактори на околната среда. Различават се вроден имунитет и придобит имунитет. Вроденият имунитет се формира по време на ембрионалното развитие и е неспецифичен – насочен е срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата, а не срещу конкретен патоген. Освен това той не се усъвършенства през живота на индивида – действа еднакво и при първата, и при всички следващи срещи с патогена. Придобитият имунитет възниква през стадия на живота и се развива след проникването на патогена в организма. Той е много по-бърз и по-силен, ако имунната система вече се е запознала с конкретния патоген при предходна инфекция.
  • Интерлевкините са група цитокини (малки сигнални молекули, широко използвани в междуклетъчната комуникация), които се произвеждат от голямо разнообразие клетки в организма. Функционирането на имунната система зависи в голяма част от интерлевкините и при някои редки заболявания се наблюдава недостиг на някои от тях, водещо до автоимунни заболявания или имунен дефицит.
  • Тумор-некротизиращ фактор (TNF) – макрофагите могат да убиват чрез цитотоксичност ракови клетки и някои заразени с вирус клетки. Щом разпознае подозрителна клетъчна повърхност, макрофагът отделя извънклетъчно белтъка тумор-некротизиращ фактор (TNF), който се свързва със съответен рецептор върху прицелната клетка и действа като сигнал за апоптоза.
  • Фагоцитозата представлява поглъщане от определена клетка (фагоцит) на някаква частица. Фагоцитозата се осъществява като фагоцита обхваща с псевдоподи частицата, поглъща я в цитоплазмата си и я смила чрез лизозомите си. При гръбначните организми фагоцитозата се осъществява от специализирани клетки и има защитна, а не хранителна функция. Тя е основен начин за изчистване на тъканите от проникнали патогени и увредени собствени клетки.
  • NK клетките, познати и като клетки естествени убийци (от англ. natural killers) спадат към лимфоцитите – група левкоцити, наречени така, понеже често се откриват в лимфата. NK-клетките имат гранули с белтъка перфорин, способен да се вмъква в липидния двуслой на клетъчната мембрана и да образува в нея цилиндричен канал. NK клетките разпознават нормалните от туморните и вирусно заразените клетки по определени промени в набора от гликопротеини по клетъчната им повърхност. Щом разпознае туморна или заразена клетка NK клетката се прилепя към нея и чрез екзоцитоза (процес на отделяне на вещества от клетката в околната среда или в междуклетъчното пространство) излива върху повърхността й перфорин. При този процес в мембраната на прицелната клетка се образуват канали. Пак чрез екзоцитоза NK-клетката отделя протеиназата гранзим, която прониква през перфориновите канали в прицелната клетка и предизвиква апоптозата й. Умирайки, клетката се закръгля и се откъсва от матрикса и съседните клетки. След това тя се фрагментира на части, които лесно се поглъщат от фагоцитите. Този начин на убиване се нарича цитолиза или цитотоксичност.
  • Чернодробната фиброза е патологична промяна в структурата на черния дроб, при която се наблюдава повишаване на растежа на съединителната тъкан, която замества повечето от чернодробна тъкан. Формирането на фиброзна тъкан е нормална реакция на тялото при увреждане, но при фиброзата този оздравителен процес се обърква в следствие на което, се нарушава баланса на синтезата (фиброгенеза) и разграждането (фибролиза) на матричната тъкан, при което фиброзната тъкан се изгражда по-бързо, отколкото може да бъде разградена и изведена от черния дроб. Това се наблюдава, когато хепатоцитите (функционални чернодробни клетки) са увредени вследствие на инфекция с вирус, голяма консумация на алкохол, токсини, травма или други фактори, което стимулира възпалителни имунни клетки да отделят цитокини, растежни фактори и други химикали, които подават сигнал до поддържащи чернодробни клетки, наречени звездовидни (стелатни) клетки да се активират и да започнат да произвеждат колаген, гликопротеини, протеогликани и други вещества, които се депозират в черния дроб, предизвиквайки изграждане на екстрацелуларна матрица (нефункционална съединителна тъкан).
  1. Д-р Милен Христов, ДМ, Лечебни гъби за здраве и прафилактика, Грийн Мастър Груп ЕООД, София, 2016;
  2. Проф. Емануил Гачев, доц. Траяна Джарова, Биохимия, изд. Нови знания, София, 2011;
  3. Доц. Майя Маркова, Кратък курс по биология online, 2014, http://mayamarkov.com/biology/home.htm;
  4. Xiao-Liang W., Yi-Jian Y. „Host insect species of Ophiocordyceps sinensis: a review“, ZooKeys, 2011;
  5. Sung G.H. et al. „A multi-gene phylogeny of Clavicipitaceae (Ascomycota, Fungi): identification of localized incongruence using a combinational bootstrap approach“, Molecular Phylogenetics and Evolution, 2007;
  6. Stone R., „Last Stand for the Body Snatcher of the Himalayas?“, Science, 2008;
  7. Li S. P, Yang Y. Q. Dongchongxiacao. In: Pharmacological Activity-Based Quality Control of Chinese Herbs. New York: Nova Science Publisher, Inc.2008a;
  8. Feng K, Yang Y. Q, Li S. P. Renggongchongcao. In: Li S. P, Wang Y. T, editors. Pharmacological Activity-Based Quality Control of Chinese Herbs. New York: Nova Science Publisher, Inc. 2008;
  9. Rangel-Castilla L, Gopinath S, Robertson C. S. Management of intracranial hypertension. Neurol Clin. 2008;
  10. Lameire N. H, De Vriese A. S, Vanholder R. Prevention and nondialytic treatment of acute renal failure. Curr Opin Crit Care. 2003;
  11. Awad A. B, Chan K. C, Downie A. C, Fink C. S. Peanuts as a source of beta-sitosterol, a sterol with anticancer properties. Nutr Cancer. 2000;
  12. Ng T. B, Wang H. X. Pharmacological actions of Cordyceps, a prized folk medicine. J Pharm Pharmacol. 2005;
  13. Yamaguchi N, Yoshida J, Ren L. J, et al., editors. Augmentation of various immune reactivities of tumor-bearing hosts with extract of Cordyceps sinensis. Biotherapy. 1990;
  14. Wu J. Y, Zhang Q. X, Leung P. H. Inhibitory effects of ethyl acetate extract of Cordyceps sinensis mycelium on various cancer cells in culture and B16 melanoma in C57BL/6 mice. Phytomedicine. 2007a;
  15. Nakamura K, Yamaguchi Y, Kagota S, Kwon Y. M, Shinozuka K, Kunitomo M. Inhibitory effect of Cordyceps sinensis on spontaneous liver metastasis of Lewis lung carcinoma and B16 melanoma cells in syngeneic mice. Jpn J Pharmacol. 1999;
  16. Chen J, Zhang W, Lu T, et al., editors. Morphological and genetic characterization of a cultivated Cordyceps sinensis fungus and itspolysaccharide component possessing antioxidant property in H22 tumor-bearing mice. Life Sci. 2006;
  17. Liu W. C, Chuang W. L, Tsai M. L, Hong J. H, McBride W. H, Chiang C. S. Cordyceps sinensis health supplement enhances recovery from taxol-induced leucopenia. Exp Biol Med (Maywood) 2008;
  18. Xiao J. H, Zhong J. J. Secondary metabolites from Cordyceps species and their antitumor activity studies. Recent Pat Biotechnol. 2007;
  19. Feng K, Yang Y. Q, Li S. P. Renggongchongcao. In: Li S. P, Wang Y. T, editors. Pharmacological Activity-Based Quality Control of Chinese Herbs. New York: Nova Science Publisher, Inc., 2008;
  20. Zhou X, Gong Z, Su Y, Lin J, Tang K. Cordyceps fungi: Natural products, pharmacological functions and developmental products. J Pharm Pharmacol. 2009a;
  21. Li S. P, Tsim K. W. The biological and pharmacological properties of Cordyceps sinensis, a traditional Chinese medicine that has broad clinical applications. In: Herbal and Traditional Medicine. New York: Marcel Dekker, 2004;
  22. Ng T. B, Wang H. X. Pharmacological actions of Cordyceps, a prized folk medicine. J Pharm Pharmacol., 2005;
  23. Feng K, Yang Y. Q, Li S. P. Renggongchongcao. In: Li S. P, Wang Y. T, editors. Pharmacological Activity-Based Quality Control of Chinese Herbs. New York: Nova Science Publisher, Inc., 2008;
  24. Zhou X, Gong Z, Su Y, Lin J, Tang K. Cordyceps fungi: Natural products, pharmacological functions and developmental products. J Pharm Pharmacol. 2009a;
  25. Ka W. L. S, Kwok W.C, Kai K. S, Nam L. K, Wai K. L. C. Immunomodulatory activities of HERBSnSENSES Cordyceps -in vitro and in vivo studies. Immunopharmacol Immunotoxicol., 2006;
  26. Jordan J. L, Sullivan A. M, Lee T. D. G. Immune activation by a sterile aqueous extract of Cordyceps sinensis: Mechanism of action. Immunopharmacol Immunotoxicol. 2008A;
  27. Kuo Y. C, Tsai W. J, Shiao M. S, Chen C. F, Lin C. Y. Cordyceps sinensis as an immunomodula- tory agent. Am J Chin Med., 1996;
  28. Koh J. H, Suh H. J, Ahn T. S. Hot-water extract from mycelia of Cordyceps sinensis as a substitute for antibiotic growth promoters. Biotechnol Lett., 2003a;
  29. Liu W. C, Wang S. C, Tsai M. L, et al., editors. Protection against radiation-induced bone marrow and intestinal injuries by Cordyceps sinensis, a Chinese herbal medicine. Radiat Res., 2006;
  30. Li S. P, Li P, Dong T. T, Tsim K. W. Anti-oxidation activity of different types of natural Cordyceps sinensis and cultured Cordyceps mycelia. Phytomedicine., 2001;
  31. Yu H. M, Wang B. S, Huang S. C, Duh P. D. Comparison of protective effects between cultured Cordyceps militaris and natural Cordyceps sinensis against oxidative damage. J Agric Food Chem., 2006;
  32. Dong C. H, Yao Y. J. In vitro evaluation of antioxidant activities of aqueous extracts from natural and cultured mycelia of Cordyceps sinensis. LWT-Food Sci Technol., 2008;
  33. Wang B. J, Won S. J, Yu Z. R, Su C. L. Free radical scavenging and apoptotic effects of Cordyceps sinensis fractionated by supercritical carbon dioxide. Food Chem Toxicol., 2005;
  34. Won S. Y, Park E. H. Anti-inflammatory and related pharmacological activities of cultured mycelia and fruitingbodies of Cordyceps militaris. J Ethnopharmacol., 2005;
  35. Ra Y. M, Hyun N. S, Young K. M. Antioxidative and antimutagenic activities of 70% ethanolic extracts from four fungal mycelia-fermented specialty rices. J Clin Biochem Nutr., 2008;
  36. Yamaguchi Y, Kagota S, Nakamura K, Shinozuka K, Kunitomo M. Antioxidant activity of the extracts from fruiting bodies of cultured Cordyceps sinensis. Phytother Res., 2000a;
  37. Li F. H, Liu P, Xiong W. G, Xu G. F. Effects of Cordyceps sinensis on dimethylnitrosamine- induced liver fibrosis in rats. Zhong Xi Yi Jie He Xue Bao., 2006a;
  38. Wang X. B, Liu P, Tang Z. P. Intervening and therapeutic effect of Cordyceps mycelia extract on liver cirrhosis induced by dimethylnitrosamine in rats. Zhongguo Zhong Xi Yi JieHe Za Zhi., 2008;
  39. Chor S. Y, Hui A. Y, To K. F, et al., editors. Anti-proliferative and pro-apoptotic effects of herbal medicine on hepatic stellate cell. J Ethnopharmacol., 2005;
  40. Koh J. H, Kim K. M, Kim J. M, Song J. C, Suh H. J. Antifatigue and antistress effect of the hot-water fraction from mycelia of Cordyceps sinensis. Biol Pharm Bull., 2003b;
  41. Manabe N, Azuma Y, Sugimoto M, et al., editors. Effects of the mycelial extract of cultured Cordyceps sinensis on in vivo hepatic energy metabolism and blood flow in dietary hypoferric anaemic mice. Br J Nutr., 2000;
  42. Siu K. M, Mak D. H, Chiu P. Y, Poon M. K, Du Y, Ko K. M. Pharmacological basis of “Yin-nourishing” and “Yang-invigorating” actions of Cordyceps, a Chinese tonifying herb. Life Sci., 2004;
  43. State Pharmacopoeia Commission of PRC. Pharmacopoeia of the People’s Republic of China. Vol.1. Beijing: Chemical Industry Publishing House, 2005;
  44. Hsu C. C, Huang Y. L, Tsai S. J, Sheu C. C, Huang B. M. In vivo and in vitro stimulatory effects of Cordyceps sinensis on testosterone production in mouse Leydig cells. Life Sci. 2003b;
  45. Georges Halpern, M.D., Ph.D. „Healing mushrooms“, Square One Publishers USA, 2007.

Рисунка: vectorstock.com