Към момента науката не е доказала категорично, че вечерният прием на колаген колаген като хранителна добавка е по-ефективен от сутрешния, но няколко независими физиологични механизма сочат, че именно вечер организмът създава най-благоприятната среда за използване на колагеновите пептиди.

Аргумент 1 | Абсорбцията на колагеновите пептиди съвпада с началото на нощното възстановяване

Как се абсорбират колагеновите пептиди?

Една от причините колагеновите добавки да предизвикват толкова голям научен интерес е, че организмът не ги обработва по същия начин, както повечето хранителни белтъци. Дълго време се смяташе, че приетият колаген се разгражда напълно до отделни аминокиселини и по нищо не се различава от всеки друг хранителен белтък. През последните две десетилетия обаче развитието на аналитичните методи показа, че това не е цялата картина.

След прием на хидролизиран колаген молекулите първоначално се разграждат в стомаха и тънкото черво до свободни аминокиселини, дипептиди и трипептиди. Докато повечето хранителни протеини се абсорбират почти изцяло като отделни аминокиселини, част от колагеновите пептиди преминават през чревната стена в непроменен вид. Това е възможно благодарение на транспортния белтък PEPT1, който пренася малки ди- и трипептиди през клетките на тънкото черво.

Най-характерните сред тях са пептидите Pro-Hyp (пролил-хидроксипролин) и Hyp-Gly (хидроксипролин-глицин). Те съдържат хидроксипролин – аминокиселина, която почти не се среща извън колагена и е ключова за неговата структура.

Вместо да служат само като градивен материал, те изглежда действат и като сигнални молекули, които могат да активират фибробластите – клетките, синтезиращи колаген в кожата, сухожилията и другите съединителни тъкани. Експериментални изследвания показват, че тези пептиди стимулират клетъчната пролиферация, синтеза на колаген тип I, както и образуването на други компоненти на извънклетъчната матрица. Именно тези пептиди показват по-висока устойчивост към разграждане от плазмените пептидази и могат да циркулират в кръвта достатъчно дълго, за да достигнат различни съединителни тъкани.

Колко бързо достига колагенът до кръвта?

Фармакокинетичните изследвания показват сравнително сходен модел независимо дали колагенът е с рибен, говежди или свински произход.

След прием на 10 g хидролизиран колаген:

• колагеновите пептиди започват да се откриват в кръвта приблизително 30–60 минути след приема;
• максималната концентрация на пептида Pro-Hyp се достига около 60–120 минути;
• при доза 10 g пиковата концентрация на Pro-Hyp е приблизително 20 μmol/L;
• при прием на около 26 g хидролизиран колаген пиковата концентрация достига приблизително 60 μmol/L, което показва ясно изразена абсорбция, зависеща от дозата.

Други изследвания показват, че концентрацията на колагеновите пептиди започва постепенно да намалява след втория час, а приблизително четири часа след приема вече е спаднала до около половината от максималната си стойност.

Достигат ли тези пептиди до тъканите?

След навлизането им в кръвта колагеновите пептиди циркулират няколко часа, което им позволява да достигнат до различни тъкани. Данни от клетъчни и експериментални модели показват, че биоактивните пептиди взаимодействат с фибробластите, стимулирайки синтеза на колаген, еластин и други белтъци на извънклетъчната матрица. Именно това е една от основните причини днес да се смята, че ефектът на хидролизирания колаген не се дължи единствено на доставката на аминокиселини, а и на неговото биологично сигнално действие.

Защо тези данни са важни?

Тези данни са особено интересни, защото показват, че организмът не абсорбира само „строителни тухлички“, а и готови малки пептиди, които потенциално могат да участват в регулацията на процесите на възстановяване.

Абсорбцията на колагена не означава автоматично изграждане на нов колаген в кожата или ставите. Получените пептиди изпълняват две основни функции.

• Първо, те доставят специфичните аминокиселини глицин, пролин и хидроксипролин, които са необходими за синтеза на нови колагенови молекули.
• Второ, натрупват се доказателства, че част от абсорбираните пептиди действат като биологични сигнални молекули, които стимулират фибробластите да увеличат синтеза на собствен колаген и други компоненти на извънклетъчната матрица.

Именно този двоен механизъм – доставка на градивен материал и клетъчна сигнализация – вероятно обяснява защо хидролизираният колаген проявява биологична активност, различна от тази на обикновените хранителни белтъци.

Значение на вечерния прием на хидролизиран колаген

Тази сравнително бърза абсорбция има значение и за въпроса кога да приемаме колагена. Ако добавката се приеме приблизително 1–2 часа преди лягане, периодът на най-високи концентрации на колагенови пептиди в кръвта съвпада с навлизането на организма в дълбоките фази на съня – време, когато се увеличава секрецията на растежен хормон, засилва се белтъчният синтез и протичат най-интензивните процеси на възстановяване на съединителната тъкан. Това физиологично съвпадение е един от най-силните аргументи в полза на вечерния прием, макар че към момента липсват клинични проучвания, които окончателно да доказват превъзходството му над сутрешния прием.

Аргумент 2 | През нощта фибробластите работят в по-благоприятна анаболна среда

Фибробластите – клетките, които изграждат колагеновата мрежа

Въпреки че колагенът е най-разпространеният белтък в човешкото тяло, той не се произвежда от всички клетки. Основната отговорност за неговия синтез носят фибробластите – специализирани клетки на съединителната тъкан, които могат да се разглеждат като своеобразни „биологични строители“.

Фибробластите се намират в почти всички тъкани, богати на съединителна тъкан – дермата на кожата, сухожилията, връзките, фасциите, капсулите на ставите и стените на много вътрешни органи. Тяхната задача не е само да произвеждат колаген, а да поддържат цялата извънклетъчна матрица – триизмерната мрежа, която осигурява здравина, еластичност и механична устойчивост на тъканите.

Повече от „фабрики за колаген“

Освен различните типове колаген (главно тип I и III в кожата), фибробластите синтезират още:

• еластин – белтъкът, който придава еластичност на кожата и кръвоносните съдове;
• фибронектин – молекула, участваща в прикрепването и миграцията на клетките;
• хиалуронова киселина – важен компонент за хидратацията и вискоеластичните свойства на тъканите;
• протеогликани и гликозаминогликани – вещества, които задържат вода и оформят гелообразната среда около клетките.

На практика фибробластите непрекъснато балансират между разграждането на старите влакна и изграждането на нови, като по този начин осигуряват постоянно обновяване на съединителната тъкан.

Как фибробластите разбират, че трябва да синтезират нов колаген?

Тези клетки непрекъснато получават информация от околната среда чрез специализирани рецептори по клетъчната си мембрана. Те реагират на различни стимули:

• механично натоварване на тъканите;
• микроскопични увреждания;
• растежни фактори;
• цитокини;
• хормонални сигнали;
• наличието на биоактивни колагенови пептиди.

Именно тук се крие една от най-интересните особености на хидролизирания колаген.

Днес се смята, че определени колагенови пептиди, особено съдържащите Pro-Hyp и Hyp-Gly, не служат само като източник на аминокиселини. Те могат да действат като сигнални молекули, които „информират“ фибробластите, че в съединителната тъкан протича ремоделиране и че е необходимо да се увеличи синтезът на нов колаген.

Лабораторни изследвания показват, че тези пептиди стимулират пролиферацията на фибробластите, увеличават експресията на гените за колаген тип I и подпомагат синтеза на извънклетъчната матрица. Именно поради това учените предполагат, че ефектът на колагеновите добавки е двоен – от една страна доставят градивни аминокиселини, а от друга – активират клетъчните механизми, отговорни за възстановяването.

Фибробластите и стареенето

С възрастта броят и функционалната активност на фибробластите постепенно намаляват. Още след 25–30-годишна възраст се наблюдава по-бавна клетъчна пролиферация, намалена продукция на колаген и по-слаба способност за възстановяване на извънклетъчната матрица.

Едновременно с това се увеличава активността на ензимите матрични металопротеинази (MMPs), които разграждат съществуващите колагенови влакна. Когато скоростта на разграждане започне да надвишава скоростта на синтез, постепенно се появяват характерните признаци на стареене – изтъняване на кожата, загуба на еластичност, поява на бръчки, по-бавно зарастване на рани и отслабване на съединителната тъкан.

Защо това има значение за времето на прием на хидролизирания колаген?

Работата на фибробластите не е постоянна през цялото денонощие. Под влияние на циркадния ритъм, растежния хормон, IGF-1 и парасимпатиковата активност през нощта се създават по-благоприятни условия за синтез на белтъци и възстановяване на извънклетъчната матрица.

Ако колагеновите пептиди са налични в кръвообращението именно през този период, теоретично фибробластите могат едновременно да получат:

• необходимите аминокиселини за изграждане на нов колаген;
• биоактивни пептиди, които стимулират тяхната активност;
• хормонална среда, благоприятстваща анаболните процеси.

Тази комбинация представлява една от най-силните физиологични аргументации в подкрепа на вечерния прием на колаген. Важно е обаче да се отбележи, че макар отделните механизми да са добре установени, все още липсват директни клинични изследвания, които да доказват, че този момент на прием е категорично по-ефективен от сутрешния при всички хора.

Аргумент 3 | Най-интензивният синтез и възстановяване на съединителната тъкан протичат по време на сън

Как организмът синтезира собствен колаген?

Една от най-разпространените заблуди е, че приетият колаген „се превръща директно“ в колаген в кожата или ставите. В действителност човешкият организъм не използва хранителния колаген като готов строителен материал. Вместо това той го разгражда до аминокиселини и биоактивни пептиди, които служат като суровина и биологични сигнали за собственото производство на колаген.

Истинският синтез се извършва от специализирани клетки, наречени фибробласти (в кожата, сухожилията и връзките), хондроцити (в хрущялите) и остеобласти (в костите). Тези клетки непрекъснато обновяват извънклетъчната матрица – сложната мрежа от колагенови влакна, еластин и други структурни белтъци, която придава здравина и еластичност на тъканите.

• Първа стъпка – синтез на проколаген. Процесът започва в клетката, където на рибозомите се синтезират три отделни белтъчни вериги, наречени про-α вериги. Те съдържат характерната за колагена повтаряща се аминокиселинна последователност: Глицин – X – Y. В повечето случаи аминокиселината в позиция X е пролин, а в позиция Y – хидроксипролин. Именно тази последователност позволява по-късно образуването на изключително стабилната тройна колагенова спирала.
• Втора стъпка – ролята на витамин C. След синтезирането си белтъчните вериги претърпяват химична модификация в ендоплазмения ретикулум. Ензимите пролилхидроксилаза и лизилхидроксилаза превръщат част от аминокиселините пролин и лизин съответно в хидроксипролин и хидроксилизин. Тази реакция е абсолютно зависима от наличието на витамин C като кофактор. Без достатъчно витамин C новообразуваните колагенови молекули остават нестабилни, не могат да изградят здрава тройна спирала и лесно се разграждат. Именно поради тази причина тежкият дефицит на витамин C води до заболяването скорбут, при което се наблюдават кървящи венци, разклащане на зъбите, нарушено зарастване на рани и крехки кръвоносни съдове.
• Трета стъпка – образуване на тройната спирала. След хидроксилирането трите белтъчни вериги се навиват една около друга и образуват характерната тройна колагенова спирала, известна като проколаген. Тази структура е изключително устойчива на механично натоварване и представлява основата на бъдещите колагенови влакна.
• Четвърта стъпка – изграждане на колагенови влакна. Проколагенът се отделя извън клетката, където специални ензими отстраняват крайните му участъци и го превръщат в тропоколаген. Отделните молекули тропоколаген започват да се подреждат успоредно една до друга, след което ензимът лизилоксидаза образува здрави напречни химични връзки между тях. Именно тези връзки придават изключителната механична здравина на сухожилията, кожата, костите и ставните връзки.

Защо моментът на приема може да има значение?

Синтезът на колаген е силно енергоемък процес и се регулира от множество физиологични фактори:

• наличието на достатъчно аминокиселини;
• витамин C;
• цинк и мед като кофактори на ензимите;
• растежен хормон (GH);
• инсулиноподобен растежен фактор 1 (IGF-1);
• механично натоварване на тъканите;
• циркадния ритъм.

Именно тук се появява връзката с въпроса кога да приемаме колагена.

През нощта, когато доминира парасимпатиковата нервна система и се повишава секрецията на растежен хормон, организмът естествено засилва процесите на синтез и възстановяване на белтъците. Ако в този период в кръвта вече циркулират колагенови пептиди и необходимите аминокиселини, теоретично фибробластите разполагат с оптимална комбинация от суровини и анаболни сигнали за изграждане на нов колаген.

Важно е обаче да се подчертае, че към момента няма директни клинични проучвания, които категорично да доказват, че вечерният прием води до по-голям синтез на колаген в сравнение със сутрешния. Това е физиологично обоснована хипотеза, базирана на познатите механизми на циркадната биология, белтъчния метаболизъм и действието на растежния хормон, но тя все още очаква окончателно потвърждение в добре контролирани клинични изследвания.

Аргумент 4 | Какво показват клиничните изследвания?

През последните десет години интересът към колагеновите хранителни добавки значително нарасна, което доведе до публикуването на десетки рандомизирани клинични проучвания, систематични обзори и метаанализи. Днес вече не разполагаме само с отделни изследвания, а с обобщени анализи, които оценяват резултатите от стотици научни публикации.

Най-силни са доказателствата за здравето на кожата

Един от най-цитираните метаанализи включва 26 рандомизирани контролирани проучвания с общо 1721 участници. Авторите установяват, че ежедневният прием на хидролизиран колаген в продължение на 8–12 седмици води до статистически значимо подобрение на:

• хидратацията на кожата;
• еластичността на кожата;
• някои показатели, свързани с видимите признаци на стареене.

Въпреки положителните резултати авторите подчертават, че между отделните проучвания съществуват различия в използваните продукти, дозировките и методите на оценка, поради което са необходими още големи, независимо финансирани клинични изпитвания.

Подобни заключения прави и систематичен обзор, публикуван още през 2019 г., който анализира 11 рандомизирани плацебо-контролирани проучвания с общо 805 участници. При прием на 2,5–10 g колагенови пептиди дневно за период между 8 и 24 седмици са наблюдавани подобрения в кожната хидратация, еластичност и плътност на дермата.

Данните при ставите също са обещаващи

Натрупват се все повече доказателства, че пероралният прием на колаген може да подпомогне хора със ставни оплаквания.

Метаанализ от 2024 г., включващ 11 рандомизирани клинични проучвания и 870 участници с остеоартрит на коляното, показва статистически значимо намаляване на болката и подобрение във функционалната подвижност в сравнение с плацебо. Авторите заключават, че колагеновите добавки могат да бъдат полезно допълнение към комплексното лечение на остеоартрита, макар че не заместват стандартната терапия.

Най-големият обзор до момента

През 2025 г. е публикуван т.нар. umbrella review – най-високото ниво на научен обзор, който обединява резултатите от вече публикувани метаанализи. Този анализ включва:

• 16 систематични обзора;
• 113 рандомизирани контролирани проучвания;
• близо 8000 участници.

Общото заключение е, че най-последователни доказателства съществуват за:

• подобряване на хидратацията и еластичността на кожата;
• намаляване на ставната болка при остеоартрит;
• известни ползи за мускулно-скелетното здраве при определени групи пациенти.

За други широко рекламирани ефекти – като значително подобряване на спортните резултати, ускорено възстановяване след тренировка или благоприятно влияние върху сърдечно-съдовото и метаболитното здраве – доказателствата остават ограничени или противоречиви.

Какво все още не знаем? Въпреки впечатляващия брой публикации, един въпрос остава без категоричен научен отговор:

Има ли значение в колко часа приемаме колагена?

Към настоящия момент не са публикувани рандомизирани клинични проучвания, които директно да сравняват ефекта на сутрешния и вечерния прием на колагенови добавки.

Следователно не можем да твърдим, че науката е доказала превъзходството на единия подход над другия.

Това, с което разполагаме, са няколко добре установени физиологични факта:

• колагеновите пептиди се абсорбират ефективно и достигат максимална концентрация в кръвта приблизително 1–2 часа след приема;
• фибробластите използват тези пептиди като градивен материал и като сигнал за синтез на нова извънклетъчна матрица;
• през нощта организмът естествено преминава в режим на възстановяване, при който се засилват белтъчният синтез и процесите на тъканна регенерация.

Именно съчетаването на тези три механизма формира научната хипотеза, че вечерният прием може да осигури по-благоприятни условия за използване на колагеновите пептиди. Засега това е физиологично обосновано предположение, а не окончателно доказан клиничен факт.

Поради тази причина е необходимо провеждането на бъдещи клинични проучвания, които директно да сравнят сутрешния и вечерния прием при еднакви дози, продължителност и критерии за оценка. Само тогава ще може с научна сигурност да се отговори на въпроса дали времето на прием действително влияе върху ефективността на колагеновите добавки.

Заключение

Всяко от тези четири направления само по себе си не доказва, че вечерният прием е по-добър. Когато обаче се разгледат заедно – фармакокинетиката на колагеновите пептиди, активността на фибробластите, нощният синтез на колаген и данните от клиничните изследвания – се оформя последователна физиологична логика, която прави вечерния прием научно обоснован избор за хората, търсещи оптимално възстановяване на съединителната тъкан.