Шийтаке (Lentinula Edodes) е легендата на народната медицина в Югоизточна Азия, като историята на нейното използване датира отпреди 3000 години. Общоизвестна е под японското си име шийтаке, което произлиза от асоциацията с дървото шита, разновидност на кестена, и японската дума за гъба таке. Известна е още като „горска гъба“ или „черна горска гъба“, а в Китай е позната и като „shang gu” или “shiang-ku”, което означава „ароматна гъба“, както и като “hua gu” или “qua gu”, което означава „гъба бяло цвете“.

От векове шийтаке е традиционен деликатес в Япония, Китай и Корея, а също така се цени високо и като лечебна гъба, която се прилага при редица заболявания.

Шийтаке (Lentinula Edodes)

Не е известно кой първи е култивирал гъбата, но според една интересна легенда отглеждането й е започнало преди около 1000 години в планинските райони на провинция Жейжианг в Китай от дървосекач на име Ву Сан Куанг. Според преданието Ву Сан Куанг, за да провери брадвата си, разсякъл един пън, на който растяли шийтаке и след няколко дни забелязал, че в прореза са пораснали още гъби. За да направи опит той нарязал пъна на още няколко места, където също се появили гъби. Така се създава метода за култивиране на шийтаке на дървени пънове. Веднъж обаче гъби не пораснали, което силно ядосало Ву Сан Куанг и той се нахвърлил върху пъна с брадвата си и го насякал на трески. След време, като се върнал с изненада открил, че треските са покрити с гъби. Така се създава метода за култивация върху ситна дървесина.

В наши дни след култивираната печурка, шийтаке е втората по масово производство гъба в световен мащаб и се цени високо, както заради лечебните си свойства, така и заради кулинарната си стойност, която се дължи на характерния й приятен аромат й леко екзотичен вкус.

В последните няколко години шийтаке се култивира и отглежда и у нас и може да бъде намерена прясна или изсушена в хранителните магазини и на пазарите.

Шийтаке в дивата природа

В естествени условия шийтаке вирее в Япония, Китай, Корейския полуостров и други области на Източна Азия с умерен климат. Гъбата е сапрофит* и колонизира мъртви и умиращи дървета с твърда дървесина, като дъб, бук, кестен, орех, явор, черница, японска елша и други. Расте през зимата и пролетта.

Характерни черти

  • Шапката на гъбата е тъмно кафява, като с възрастта изсветлява до светло кафяво, широка от 5 до 25 см, с равни до вълнообразни краища. При младите гъби пластинките са бели и гладки, в последствие добиват неправилна форма и могат да се назъбят.
  • Пънчето е разположено централно на шапката и е прикрепено към нея с жилава тъкан.
  • Месото е бяло и плътно, а при нараняване покафенява.
  • Спорите са бели.

Биоактивни компоненти

Основни активни съединения, витамини и минерали, изолирани от шийтаке са:

  • полизахариди*
  • гликопротеини*
  • липиди* – главно линоленова киселина
  • лигнини*
  • аминокиселини* – плодното тяло на гъбата съдържа всички важни аминикиселини, от които в най-голямо количество са лизинът и аргининът, а най-ограничени са метионинът и фенилаланинът
  • витамини – В1, В2, В3 (пантотенова киселина), В5 (ниацин), B12, D, С, ергостерол (провитамин, който се преобразува във витамин D2 на слънчева светлина)
  • минерали – желязо (Fe), магнезий (Mg), калий (К), натрий (Na), калций (Ca), цинк (Zn), манган (Mn), мед (Cu), фосфор (Р), селен (Se)
  • L-ерготионеин – силен антиоксидант – в шийтаки се съдържа двадесет пъти повече от количеството, което се съдържа в прорастващата пшеница
  • фибри

Шийтаке е източник на две добре проучени субстанции с доказан фармакологичен ефект – лентинан и LEM.

Лентинан е силно пречистен полизахарид с високо молекулно тегло, състоящ се само от молекули на глюкозата. На практика лентинан е съставен само от въглерод (C), кислодод (O) и водород (H). Проучванията, свързани с действието на лентинан започват още през 1969 г., когато Ikekawa от университета „Пардю“, работещ съвместно с изследователи от Националния институт за изследване на рака в Токио, извлича 1-3-бета-глюкан* от шийтаке, който тествал върху мишки, заразени с тумори. Резултатите от проведеното проучване показали инхибиране на растежа на тумура при 72% до 92% от мишките (7). На основата на това проучване се разработва лекарството Лентинан (бета-глюканът е кръстен на латинското наименование на шийтаке Lentinula edodes). Ikekawa и колегите му изказват предположението, че препарата стимулира имунната система, като активира макрофагите, Т-лимфоцитите и други клетки на имунната система, както и производството на цитокини. В следващите години са проведени клинични изпитвания на лентинан и е произведена фармацевтична версия, която е одобрена от Японското министерство на здравеопазването. Лекарството е показало ефективност при подпомагане лечението на много видове рак, въпреки че не проявява директна антитуморна активност.

LEM (Lentinula edodes mycelium) е екстракт от мицела на шийтаке, чиято основна съставка е гликопротеин, съдържащ глюкоза, галактоза, ксилоза, арабиноза, маноза и фруктоза. LEM съдържа още и производни на нуклеинови киселини, съединения на витамин В, ергостерол и водоразтворими лигнини. LEM проявява противораково действие и активира имунната състема и се счита, че стимулира производството на антитела, които противодействат на хепатит В.

Високото количество ергостерол в пресните гъби прави изсушените шийтаке важен източник на витамин D, тъй като ергостеролът се превръща във витамин D2 при наличието на слънчева светлина. Направени изследвания показват, че излагането на шийтаке на пряка слънчева светлина за 3 часа на ден увеличава съдържанието на витамин D2 до 5 пъти. (2). Изсушените гъби съшо така имат по-голямо съдържание на фибри, калий (К), желязо (Fe), фосфор (Р) и витамин В, отколкото повечето хранителни източници.

При лабораторни анализи е установено, че аминокиселините, протеините, липидите, аскорбиновата киселина и общото съдържание на пепел в шийтаке се увеличават при развитието на плодното тяло на шийтаке, предвид което за максимална хранителна стойност е препоръчително да се консумират напълно зрели гъби.

Информация от проведени проучвания

В последните десетилетия успоредно с използването на гъбата в традиционната медицина  и фитотерапията са осъществени и публикувани множество проучвания за оценка на ефектите й върху здравето, основаващи се на извършени лабораторни изследвания, както в изкуствена среда извън живия организъм (in vitro), така и в живи организми (in vivo), включително и такива, проведени върху хора.

Резултатите от проведените изследвания показват, че шийтаке и компоненти от нея, особено лентинан и LEM, проявяват силни антитуморни, антибактериални и антивирусни свойства, както при прием перорално, така и при прием чрез инжектиране. Изследванията също така показват, че шийтаке и нейните компоненти произвеждат биологични ефекти, не посредством директно нападане на раковите клетки, бактериите или вирусите, а посредством активиране и подобряване на различни функции на имунната система.

При извършени изследвания лентинан е поставян в епруветка с проба от ракови клетки и е установено, че те не се засягат от лекарството. Когато обаче се инжектира в тялото, лекарството предизвиква производството на Т-клетки и естествени клетки убийци, които допринасят за потискане на тумора (8).

При проведените проучвания с гъбата и екстракти от нея е установено, че шийтаке проявява широк спектър биоактивни ефекти, като:

01 | Подтискане (инхибиране) на растежа и развитието на тумори

  • При проведено изследване, на туморно-имплантирани мишки, са давани стрити на прах плодни тела от шийтаке като 10% от нормалната им диета, при което е наблюдавано инхибиране на растежа на тумори на саркома 180 и ММ-46 с 40%.  (5).
  • Подобни резултати са установени и при друго проучване, при което на туморно-имплантирани мишки след прилагане на дози от 0.5-1 mg лентинан на 1 килограм телесно тегло е наблюдавано силно редуциране или изчезване на тумори на саркома 180 при 80-100% от екземплярите. (3)
  • При изследване проведено върху 229 пациенти със стомашно-чревен рак, преминали химиотерапия, на 127 от които допълнително е даван АНСС (Active Hexose Correlated Compound)*, съдържащ гъбни мицели, включително мицелът на шийтаке, след 27 месеца в групата на приемалите АНСС се е наблюдавала преживяемост 66,7% стещу само 35% в контролната група, а след още 10 месеца преживяемостта е била съответно 89,9% и 55,9% (1).
  • В рандомизирано контролирано изпитване на 275 пациенти с напреднал или рецидивирал рак на стомаха е проведена химиотерапия самостоятелно или допълнена с лентинан, при което е установено, че най-добри резултати са получени при пациентите, при които гъбният екстракт е приложен преди химиотерапията (6).
  • При друго проучване е установено, че етанолови екстракти от шийтаке значително намаляват разпространението на кожен карцином и предизвикват апоптоза*, без да въздействат на нормалните клетки (1).

02 | Антивирусно и имуномодулиращо действие

  • При направено от американски изследователи проучване, проведено едновременно в Сан Франциско и Ню Йорк е проследено въздействието на лентинан върху пациенти със СПИН. При проучването в Сан Франциско на две групи от по 10 пациента за период от осем седмици по веднъж седмично са прилагани интравенозно 2,5 или 10 мг лентинан или плацебо. В Ню Йорк на 20 пациенти за период от дванадесет седмици по два пъти седмично са прилагани 1 или 5 мг лентинан интравенозно, а на други 10 пациенти е давано плацебо. При всички пациенти, приемали лентинан е установено нарастване на броя на левкоцитите (белите кръвни телца, който помагат за унищожаването на вирусите и бактериите в тялото). (1)
  • При друго изследване е установено, че лентинан усилва ефектите на AZT (един от анти-HIV медикаментите) и HIV се подтиска в по-голяма степен отколкото при самостоятелно приемане на AZT (13).
  • Проучване на действието на съдържащи се в шийтаке водоразтворими лигнинови производни като EPS и EPS4 показва имунологични и антивирусни действия срещу Herpes simplex I и II, енцефалит по конете, полиомиелитни вируси от род Enterovirus, морбили, заушка (Parotitis epidemica) и HIV (14; 15). В подобно изследване е установено, че друга богата на лигнини фракция от мицел на гъбата, известена като JLS-18, състояща се от 65-75% лигнин, 15-30% полизахарид и 10-20% протеин инхибира херпесния вирус както in vitro, така и in vivo (16).
  • При направено проучване на имуно-потенциращите ефекти на орално приети глюкани от майтаке (Grifola frondosa) и шийтаке е наблюдавана значителна стимулация на защитните механизми на имунната система. При проучването са подложени на оценка имуностимулиращите ефекти на екстракт от гъби майтаке, шийтаке, смес от майтаке и шийтаке и АНСС, които са прилагани на мишки два пъти дневно в продължение на 14 дни, като изследователите са достигнали до заключението, че краткотрайният орален прием на имуномодулиращи глюкани от шийтаке и майтаке силно стимулира и клетъчния и хуморалния клон на имунните реакции, като най-активна, при всички случаи е комбинацията майтаке-шийтаке, следвана на второ място от самостоятелно прилагано майтаке, и след това от самостоятелно прилагано шийтаке и последно от АНСС. (17).
  • Според японски изследователи шийтаке проявява и имуномодулиращ ефект. За възрастни хора служи като общ подмладяващ агент, независимо от състоянието на тяхното здраве, а  при младите хора тя подобрява състоянията, свързани с претоварване и изтощение или със синдрома на хроничната умора. (10)

03 | Антибактериално и противогъбично действие

  • В Института по биотехнологии в Сегед, Унгария е направено проучване с култивирана среда от мицел на шийтаке върху няколко вида основни бактерии и върху Candida albicans. Резултатите показали подтискане на възпроизводството и разпространението на Streptococcus pyogenes, Staphylococcus aureus и на други бактерии. Активното вещество, което е изолирано е лентионин, съединение с антибактериални и противогъбични свойства, което не е токсично за човека. (8)
  • При проучвания е установено, че екстракт от шийтаке повишава растежа на полезните бактерии в дебелото черво Lactobacillus brevis и Bifidobacteria breve. Предполага се, че този ефект се дължи на дизахарида трехалоза. Изследователите предполагат, че екстракти от шийтаке могат да подобрят полезната чревна флора и да намалят вредните ефекти на някои бактериални ензими, както и да понижи риска от рак на дебелото черво. (8).
  • В друго проучване е изследвано въздействието на лентинана върху 29 бактерии и 10 патогенни гъбички, при което е установена ефективност на екстракта в 85%,  а при мухал и плесен в 50% от случайте. (1)

04 | Защитен ефект върху черения дроб

  • Проведено проучване, при което са прилагани LEM и етанолов екстракт от шийтаке  върху мишки, увредени с диметил-нитрозамин е показало, че и двете фракции понижават нивата на ензимите аспартат аминотрансфераза* (АСАТ) и аланин аминотрансфераза* (АЛАТ) в кръвта (повишените нива на тези ензими са индикация за увреждане, респективно заболяване на черния дроб). При проучването също така е установено, че двете фракции частично инхибират свръхакумулирането на колагенни фибрили, което е довело до предотвратяване на очакваната от изследователите последваща фиброза* на черния дроб.  (18)
  • Други изследвания показват, че LEM стимулира производството на антитела, които противодействат на хепатит В (19), а съединението еритаданин, извличано от шийтаке може да намали холестерола в кръвния серум, като ускорява неговото отделяне и метаболизма му. (1)

05 | Потенциал при защита на зъбите

При изследване, проведено от учени от Стоматолигичното училище в Нихон, Япония, е тествано въздействието на прах от шийтаке върху основните причинители на зъбната плака* – бактериите Streptococcus mutans и Streptococcus sobrinus. При извършените тестове in vitro е наблюдавано намаляване на формирането на плака, а при in vivo тестове с лабораторни плъхове, заразени със Streptococcus mutans е установено значително намаляване на образуването на кариес при плъховете хранени с шийтаке, в сравнение с тези от контролната група. (8)

Употреба на шийтаке в традиционната и природната медицина

Шийтаке се използва от векове в традиционната Китайска медицина като средство за подсилване на организма и кръвообръщението. Прилага и при артрити, диабет, атеросклероза, простуда и грип. Използва се също така като средство за намаляване на висок холестерол и при имунна недостатъчност.

Вярва се, че гъбата стимулира Чи – първичната жизнена сила, която свързва тялото с Вселената.

Препоръчителна дневна доза

Към момента не е налице информация за препоръчителна дневна доза и за препоръчителна честота на прием. Предвид това е добре при употреба на препарати от шийтаке да се съобразяват посочените дози за прием, указани върху използвания продукт от производителя.

Известни противопоказания и вреди

Шийтаке не е отровна и е принципно безопасна за употреба, въпреки че някои хора могат да получат леки странични ефекти или алергични реакции. Най-честите случаи на странични ефекти в следствие на употребата на гъбата са дерматит или диария, като те в болшинстеото от случайте се свързват с консумацията на полуприготвени или сурови гъби.

Наблюдения са показали и, че водният екстракт от цялото плодно тяло на шийтаке намалява ефективността на тромбоцитите в процеса на коагулация на кръвта, предвид това хората, които имат проблеми със кръвосъсирването или приемат лекарствени или други препарати за разреждане на кръвта, трябва да бъдат предпазливи, когато използват шийтаке или неговите водоразтворими фракции за продължителни периоди от време. (20).

  • Аланин аминотрансферазата (АЛАТ) е ензим, който се открива в различни тъкани и органи в човешкия организъм и се характеризира съответно с различна активност, която е най-висока в клетките на черния дроб. Повишението на стойностите на АЛАТ над определена граница говори за увреждане най-често на черния дроб, като особено завишените стойности могат да бъдат индикация за наличието на остри хепатити, отравяния с гъби, органични разтворители, медикаменти и др.
  • Аминикиселините са карбоксилни киселини, които притежават аминогрупа. Съществуват голям брой аминокиселини, но само 20 от тях влизат в състава на белтъците. Тези 20 аминокиселини се подразделят на две групи: заменими аминокиселини (12 вида) и незаменими аминокиселини (8 вида). Разликата между двете групи е в това, че заменимите могат да се синтезират в човешкия организъм от други съединения, докато незаменимите не могат и трябва да се приемат с храната.
  • АНСС (Active Hexose Correlated Compound) e полизахариден препарат, съдържащ мицел от шийтаке заедно с други гъбни мицели.
  • Антиоксидантите защитават клетъчните компоненти от оксидативно увреждане, което намалява риска от мутации и канцерогенеза и също така предпазва имунните клетки, като им помага да поддържат имунното наблюдение и имунния отговор.
  • Апоптозата (програмирана клетъчна смърт) е физиологичен процес за самоунищожение на клетката, който цели отстраняването на повредените клетки, които са опасни за организма, в който се развиват. Тя се състои от множество биохимични процеси, които причиняват редица необратими морфологични промени в клетката, който са несъвместими с нормалното й функциониране и оцеляване в организма. Ако програмираната клетъчна смърт не се активира, е възможно да се развият болести, включително тумори.
  • Аспартат аминотрансфераза (АСАТ) е ензим, който се намира в различни тъкани и органи на човешкия организъм, където съответно проявява различна активност. Висока активност има в чернодробната тъкан, както и в сърдечния мускул и скелетните мускули. Повишението на стойностите на АСАТ над определена граница се използва като маркер за чернодробно увреждане, тежки увреждания на скелетните мускули, миокарден инфаркт и др.
  • Гликопротеините са клас молекули, които изпълняват важна роля в организма (напр. в имунната система почти всички ключови молекули, участващи в имунния отговор са гликопротеини, но също така те функционират и като структурни клетъчни компоненти, ензими, хормони и т.н.). Всеки гликопротеин съдържа протеин и една или повече въглехидратни добавки. Различните гликопротеини имат различни съотношения на въглехидрати към протеини, като масата на въглехидратите варира от под 1% до около 80% от крайния продукт.
  • Глюканите са полизахариди изградени от глюкоза, които варират според размера на молекулата си, разтворимостта си във вода и ефекта си върху организма. Съдържат се в дрожди, зърно и гъби и действат като модификатори на имунния отговор.
  • Зъбната плака е меко, тънко и лепкаво покритие, което се наслоява върху зъбите (особено на границата с венците). Образува се от милиони бактерии, слюнка, умрели епителни клетки и други субстанции и уврежда зъбите и венците. Когато не бъде отстранена плаката минерализира под действието на намиращите се в слюнката минерали и се превръща в зъбен камък, който допълнително развъжда токсични бактериални продукти, който водят и до по-сериозни увреждания на зъбите и венците.
  • Лигнинът е сложно химично съединение, което най-често се извлича от дървесината. Той е един от най-срещаните на земята биополимери, превъзхождан само от целулозата и изгражда между една четвърт и една трета от сухата маса на дървото. Играе ключова роля в преноса на водата в стъблото на растенията и на него се дължи здравината на дървесните клетки.
  • Полизахаридите са високомолекулни съединения, изградени от стотици или хиляди монозахариди. Полизахаридите представляват структурно различни биологични макромолекули с широкообхватни физикохимични свойства. Те са трудно разтворими или неразтворими (целулоза) във вода и нямат сладък вкус. В зависимост от вида на изграждащите ги монозахариди те се подразделят на монополизахариди (съставени от еднакви монозахариди) и хетерополизахариди (съставени от различни монозахариди).
  • Сапрофитите са организми (основно гъби и бактерии), които се хранят с органични вещества от разлагаща се материя на умрели животни или растения.
  • Фиброзата (на латински fibrosis) е патологичен процес, който се изразява в повишено разрастване на съединителна (фиброзна) тъкан, нарушаваща структурата на тъканите и органите. Фиброзата обикновено настъпва вследствие на възпалителен процес и поразява ставните връзки и капсули, сухожилията и вътрешните органи (бели дробове, панкреас, черен дроб).
  • Чернодробната фиброза е патологична промяна в структурата на черния дроб, при която се наблюдава повишаване на растежа на съединителната тъкан, която замества повечето от чернодробна тъкан. Формирането на фиброзна тъкан е нормална реакция на тялото при увреждане, но при фиброзата този оздравителен процес се обърква в следствие на което, се нарушава баланса на синтезата (фиброгенеза) и разграждането (фибролиза) на матричната тъкан, при което фиброзната тъкан се изгражда по-бързо, отколкото може да бъде разградена и изведена от черния дроб. Това се наблюдава, когато хепатоцитите (функционални чернодробни клетки) са увредени вследствие на инфекция с вирус, голяма консумация на алкохол, токсини, травма или други фактори, което стимулира възпалителни имунни клетки да отделят цитокини, растежни фактори и други химикали, които подават сигнал на поддържащи чернодробни клетки, наречени звездовидни (stellate) клетки да се активират и да започнат да произвеждат колаген, гликопротеини, протеогликани и други вещества, които се депозират в черния дроб, предизвиквайки изграждане на екстрацелуларна матрица (нефункционална съединителна тъкан).
  1. Владимир Въжаров, Лечебните гъби в България, Биана ООД, 2013;
  2. Kiribuchi, T. 1991. Effective uses of fungi by UV irradiation. 3. Change of free amino acid composition in fungi by suli or ultraviolet light irradiation. Nippon Kasei Gakkaishl;
  3. Chihara, G. et al. 1969. Inhibition of mouse Sarcoma 180 by polysaccharides from Lentinus edodes (Berk.) Sing. Nature;
  4. Chihara, G. et al. 1970. Fractionation and purification of the polysaccharides with marked antitumor activity, especially lentinan, from Lentinus edodes (Berk.) Sing. (an edible mushroom). Cancer Research;
  5. Nanba, H. et al. 1987. Antitumor action of shitake (Lentinus edodes) fruit bodies orally administered to mice. Chemical & Pharmaceutical Bulletin;
  6. Taguchi, T. et al. 1981. Phase and studies of lentinan. In: Aoki, T. et al., eds: Manipulation of Host Defense Mechanisms. Amsterdam, the Netherlands: Excerpta Medica. International Congress Series;.
  7. Ikekawa, T., et al. “Anti-tumor Activity of Aqueous Extracts of Edible Mushrooms.” Cancer Res, 1969;
  8. Georges Halpern, M.D., Ph.D. „Healing mushrooms“, Square One Publishers USA, 2007;
  9. Aoki, T. 1984a. Antibodies to HTL and HTL in sera from two Japanese patients, one with possible pre-AIDS. Lancet;
  10. Aoki, T. 1984b. Lentinan. In: Femchel, R.L. and M.A. Chirgis, eds: Immunology Studies: Immune Modulation Agents and Their Mechanisms;
  11. Akiyama, Y. et al. 1981. Immunological characteristics of anti-tumor polysaccharides lentinan and its analogues,as immune adjuvants. In: Aoki, T. et al., eds: Manipulation of Host Defense Mechanisms. Amsterdam, the Netherlands: Excerpta Medica. International Congress Series;
  12. Izuka, C. 1990. Antiviral composition extracts from basidiomycetes. European Patent Application EP 464,311. In: CA, 116: 76351z.;
  13. Tochikura, T.S. et al. 1987. Suppression of human immunedeflciency virus replication by 3-azido-3-deoxythymidine in various human haematopoetic cell lines in vitro: augmentation by the effect of lentinan. Japan Journal of Cancer Research (Gann);
  14. Sorimachi, K. et al. 1990. Antiviral activity of water-solubilized lignin derivatives in vitro. Agricultural and Biological Chemistry;
  15. Suzuki, H. et al. 1989. Inhibition of the infectivity and cytopathic effect of human immunodeflciency virus by water-soluble lignin in an extract of the culture medium of Lentinus edodes mycelia (LEM). Biochemical and Biophysical Research Communications;
  16. Koga, J. et al. 1991. Antiviral fraction of aqueous Lentinula edodes extract. European Patent Application EP 437,346 (Cl. 012pa/02), JP Application 90/3,818. In: CA, 115: 134197w.;
  17. Vetvicka V, Vetvickova J .Immune-enhancing effects of Maitake (Grifola frondosa) and Shiitake (Lentinula edodes) extracts., Annals of translational medicine 2014 Feb;
  18. Akamatsu S, Watanabe A, Tamesada M, et al: Hepatoprotective effect of extracts from Lentinus edodes mycelia on dimethylnitrosamine-induced liver injury. Biol Pharm Bull, 2004;
  19. Amagase, H. “Treatment of Hepatitis B Patients with Lentinula edodesMycelium.” Proceedings XII International Congress on Gastroenterology, Lisbon, Portugal, 1987;
  20. Yang, Q.Y., and S.C. Jong. 1989. Medicinal mushrooms in China. In: Crabbe K. and O. Hilber, eds: Mushroom Science (Part I): Proceedings of the 12th International Congress on the Science and Cultivation of Edible Fungi. Braunschweig, Germany: Institut für Bodenbiologie, Bundesforschungsanstolt für Landwirtschaft.

Снимка: www.milkwood.net