Колагенът е най-разпространеният структурен белтък в човешкото тяло. Той изгражда кожата, сухожилията, връзките, хрущялите, костите, стените на кръвоносните съдове и голяма част от съединителната тъкан. След около 25-годишна възраст естественият синтез на колаген постепенно започва да намалява, поради което все повече хора прибягват до прием на колагенови хранителни добавки. Един от най-често задаваните въпроси обаче остава:

Кога е най-подходящото време за прием на колаген?

Интересното е, че науката не дава еднозначен отговор. Вместо това могат да бъдат изградени две логични и физиологично обосновани теории, основани върху начина, по който работи човешкият организъм през различните части на денонощието. За да разберем тези теории, първо трябва да разгледаме две фундаментални системи, които управляват човешката физиология.

Циркадният ритъм – вътрешният часовник на организма

Човешкото тяло работи по изключително прецизен 24-часов биологичен часовник, наречен циркаден ритъм. Той се контролира от супрахиазматичното ядро в хипоталамуса, което синхронизира почти всички органи чрез светлината, температурата, храненето и отделянето на хормони.

Практически всяка клетка в организма притежава собствен „часовник“, който определя кога:

• се изграждат нови белтъци;
• кога се разграждат стари структури;
• кога клетките се делят;
• кога се възстановяват тъканите;
• кога имунната система е най-активна;
• кога организмът изразходва енергия.

Следователно организмът не извършва едни и същи процеси еднакво ефективно през цялото денонощие. През деня доминират процесите на активност, движение и адаптация към околната среда, докато през нощта се активират механизмите на възстановяване и клетъчен ремонт.

Парасимпатиковата нервна система – режимът на възстановяване

Автономната нервна система има два основни режима. Първият е парасимпатиковият режим, известен като „почивка и възстановяване“. Той започва да доминира вечер след намаляване на светлината и достига максимална активност по време на съня. Тогава настъпват редица физиологични промени:

• намалява сърдечната честота;
• кръвното налягане се понижава;
• забавя се дишането;
• намалява отделянето на кортизол;
• подобрява се кръвоснабдяването на вътрешните органи;
• активира се синтезът на белтъци;
• ускорява се регенерацията на тъканите.

По време на дълбокия сън се отделят значителни количества растежен хормон. Той стимулира:

• синтеза на нов колаген;
• възстановяването на мускули;
• регенерацията на кожа;
• обновяването на костите;
• възстановяването на сухожилия и връзки.

Именно тогава организмът използва голяма част от наличните аминокиселини за изграждане на нови структури. Нощният сън представлява своеобразен „ремонтен прозорец“, през който клетките възстановяват натрупаните през деня увреждания.

Симпатиковата нервна система – режимът на активност

През деня доминира симпатиковата нервна система, известна като „борба или бягство“. Нейната задача е да подготви организма за физическа и умствена активност. Тогава се увеличава отделянето на:

• адреналин;
• норадреналин;
• кортизол.

Настъпват следните промени:

• ускорява се сърдечната дейност;
• повишава се кръвното налягане;
• увеличава се кръвоснабдяването на мускулите;
• активира се разграждането на енергийните резерви;
• ускорява се метаболизмът.

През деня организмът непрекъснато се адаптира към натоварването. Мускулите работят. Сухожилията поемат напрежение. Кожата е изложена на UV-лъчение, оксидативен стрес и механични въздействия. Колагеновите структури се натоварват постоянно и частично се разграждат. Следователно през деня организмът не е в основен режим на изграждане, а в режим на поддръжка и адаптация.

Теория 1 | Прием на колаген преди лягане

Тази теория се основава на физиологията на нощното възстановяване. След прием на хидролизиран колаген той се разгражда до малки пептиди и аминокиселини, които навлизат в кръвообращението. Част от тези биоактивни пептиди могат да достигнат различни тъкани и да участват като градивен материал и като сигнални молекули, стимулиращи фибробластите да синтезират нов колаген.

Ако приемът е вечер, организмът навлиза в период, през който:

• растежният хормон достига високи стойности;
• синтезът на белтъци е засилен;
• възстановяването на съединителната тъкан е активно;
• клетъчният ремонт е максимален.

Това означава, че наличието на аминокиселини по време на този физиологичен прозорец би могло да подпомогне естествените процеси на възстановяване.

Особено логична изглежда тази стратегия при хора, които:

• търсят подобрение на кожата;
• възстановяват сухожилия;
• имат ставни проблеми;
• възстановяват се след физическо натоварване;
• са в по-напреднала възраст.

Теория 2 | Прием на колаген сутрин

Втората теория разглежда колагена като ресурс за целия активен ден.След прием сутрин колагеновите пептиди циркулират в кръвта няколко часа. Това означава, че през периода на най-голямо физическо натоварване организмът разполага с аминокиселини, които могат да участват в непрекъснатия обмен на съединителната тъкан.

Iутрешният прием би могъл да осигури постоянен приток на градивни елементи по време на активността при хора, които:

• спортуват;
• извършват тежък физически труд;
• натоварват ставите ежедневно,

Съществуват и изследвания, според които приемът на колаген около физическо натоварване може да подпомогне синтеза на колаген в сухожилията и връзките, особено когато е комбиниран с витамин C и последващо механично натоварване.

Следователно и тази теория има своето физиологично обяснение.

Кой вариант изглежда по-логичен?

Истината вероятно не е универсална.Тя зависи от целта на приема.

• Ако основната цел е красива кожа. Нощният прием изглежда по-логичен. Именно тогава фибробластите участват активно във възстановяването на дермата, а отделянето на растежен хормон подпомага синтеза на структурни белтъци.
• Ако целта е възстановяване след спорт. Вечерният прием също има предимство. По време на съня организмът ремонтира микротравмите в мускулите, сухожилията и съединителната тъкан, възникнали през деня. Приемът преди лягане може да осигури аминокиселини именно в периода на най-интензивна регенерация.
• Ако спортувате активно през деня. Сутрешният прием също може да бъде напълно оправдан. Особено ако тренировките са сутрин или преди обяд. Тогава колагеновите пептиди ще бъдат налични в кръвта именно в периода на механично натоварване на сухожилията и връзките.
• Ако целта е общо здраве и профилактика. Разликата вероятно няма да бъде съществена.

Много по-важни фактори остават:

• редовният ежедневен прием;
• достатъчната обща доза;
• качеството на използвания колаген;
• приемът на витамин C, който е необходим кофактор за синтеза на собствен колаген;
• достатъчният прием на белтъчини чрез храната.

Обобщено

Научните данни към момента не показват категорично, че приемът на колаген сутрин или вечер води до значимо различни крайни резултати при всички хора. Въпреки това познанията за циркадната биология и автономната нервна система позволяват да се формулират две физиологично обосновани стратегии.

Приемът преди лягане се вписва в естествения период на нощно възстановяване, когато доминират парасимпатиковата нервна система, отделянето на растежен хормон и процесите на синтез и регенерация. Поради това той изглежда особено подходящ за хора, чиято основна цел е подобряване на кожата, забавяне на признаците на стареене, възстановяване след физическо натоварване или подпомагане на ставите и съединителната тъкан.

Приемът сутрин е логичен избор за хора с висока дневна активност или ранни тренировки, тъй като осигурява циркулиращи колагенови пептиди по време на механично натоварване и непрекъснатия обмен на съединителната тъкан.

Следователно въпросът не е толкова „Кое време е абсолютно най-добро?“, а „Кое време най-добре съответства на физиологията и целите на конкретния човек?“ Именно индивидуалният начин на живот, физическата активност и желаният ефект трябва да определят избора на момента за прием на колаген.

В заключение

Разгледаните две теории показват, че както сутрешният, така и вечерният прием на колаген могат да бъдат физиологично обосновани в зависимост от начина на живот, физическата активност и целите на конкретния човек. На този етап научните доказателства не позволяват категорично да се твърди, че единият подход е универсално по-добър от другия.

Въпреки това, когато към общата физиология добавим данните от съвременните изследвания върху абсорбцията на колагеновите пептиди, ролята на фибробластите, механизмите на синтез на колаген и резултатите от клиничните проучвания, започва да се оформя по-ясна научна картина. Тя не доказва категорично превъзходството на вечерния прием, но предоставя няколко убедителни физиологични аргумента в негова подкрепа.

Именно тези аргументи разглеждаме подробно в статия: 4 научни аргумента в полза на вечерния прием на колаген като хранителна добавка.